Отвърнати знаци - една мрачна приказка за смели астролози
20.09.2025 г.
Видимостта на знаците, като условие за наличие на аспекти между планетите
Концепцията за аспектите и лъчите, с които планетите влизат в контакт една с друга, е основополагаща в традицията на астрологията. С някои промени, тя е пренесена до наши дни и изпълнява същата роля - дава възможност на една планета да повлияе друга, посредством природата си. Съвременната астрология отдава повече значение на типа на аспекта - ако той е напрегнат, като квадратът и опозицията, ще донесе по-неблагоприятни резултати, независимо от това, кои планети свързва. В традицията обаче, по-голямо значение се отдава на това кои са свързаните планети, и много по-малко на типа аспект. Така дори квадратът и опозицията между благотворни планети (Венера, Юпитер) са по-скоро благоприятни, макар и да носят някои елементи на нестабилност и напрежение. Обратно, дори тригонът и секстилът между злотворни планети (Марс и Сатурн) са неблагоприятни, макар и не така остри като квадрата и опозицията. Освен всичко това, съвпадът също се е разглеждал по-различно - не се е приемал за аспект, а за особена форма на физическо свързване между планетите, сливане на техните характеристики в нещо качествено ново.
Изображение: Знаци, конфигурирани с Рак. Източник: Храмът на Урания
Аспектите между планетите се базират върху видимостта на знаците. В традицията, всеки един знак се приема за конфигуриран със седем други знака, според мажорните аспекти, които сключва с тях. Така например, знакът Рак вижда следните знаци, според типа мажорен аспект на конфигурацията, в която влиза с тях: в секстил със знаците Телец и Дева, в квадрат с Овен и Везни, в тригон с Риби и Скорпион, и в опозиция с Козирог. След като знакът Рак вижда тези седем знака, то планета разположена в Рак ще вижда планета, разположена в тези знаци и ще може да им предаде своето влияние, както и да получи влияние от тях. Влиянието чрез аспект/видимост в традицията се нарича свидетелство и се приема, че всяка планета в аспект с друга, й помага или пречи да реализира делата си в знака. Това се осъществява посредством свидетелство в подкрепа или против планетата и е възможно само защото знаците, в които двете планети са разположени, се виждат.
А какво ако знаците не се виждат?
Както е видно от примера по-горе, всеки знак е конфигуриран със 7 други знака посредством мажорни аспекти, и остават 4 други знака, с които не е конфигуриран, защото не ги вижда посредством мажорни аспекти. Това са знаците съседни до него и съседни на противоположния му знак. Така за знака Рак, това са знаците Близнаци и Лъв, Стрелец и Водолей. Това състояние в традицията се приема за противоположно на видимост и се нарича отвърнатост, така както в ежедневния език казваме “да се отвърна” от нещо, т.е. да спра да се движа към него, да го гледам или да мисля за него. То не позволява планетите да се виждат, да окажат свидетелство една на друга и да си влияят активно. Нещо повече, то се приема за пълна липса на обмен между тях и се счита за изключително негативно (повече и от аспект опозиция), защото не позволява на планетите никакво въздействие една върху друга. Ако сравним видимостта и отвърнатостта на знаците със зрителното поле, можем да приемем, че отвърнатите знаци са онези зони на невиждане, които са много близо до нас, на ръба на зрителното ни поле, но въпреки това остават невидими. Така отвърнатостта от съседните знаци може да се оприличи с невидимата зона точно под носа ни, под центъра на зрителното ни поле - много близо пред нас, но все пак невидима. А отвърнатостта на знаците, съседни на противоположния знак, може да се сравни със зоните встрани, крайно вдясно и крайно вляво, на нашето зрително поле, далечни и невидими.
Изображение: Зрително поле на човека - хоризонтално и вертикално. Източник: Храмът на Урания
Планетите, като носители на качествата на душата
Всяка планета дава уникален за нейната природа дар на душата на родения, за да може тя да придобие божествени свойства и да бъде водена от прозрения, след като се отдалечи от небесния си произход и се роди за нов живот на Земята. Дори така наречените „злотворни планети“ (Сатурн и Марс) предоставят достойни таланти за душата, тъй като нищо, сътворено от Създателя, не може да съдържа същност със зла или разрушителна природа. По-скоро личните дисбаланси или лошото управление на силите на злотворните планети от индивида, носят страдание и отчаяние, а не самите планети. Астрологически душата се спуска по халдейския ред на Сатурн, Юпитер, Марс, Слънцето, Венера, Меркурий и Луната, където спира, за да изчака подходящия момент на раждане според хороскопа, избран от душата преди нейното спускане. Според Платон и митът за Ер в произведението “Държавата”, спусналите се души чакат под ръба на хоризонта подходящия момент, за да започнат земния си живот. Друг автор - Макробий, дефинира силите, които душата получава, преминавайки през небесните сфери, докато се спуска към Земята:
Когато душата срещне небето на Сатурн, седмата сфера, тя придобива силата на разсъждение и теоретизиране.
В следващата сфера, едно ниво по-близо до Земята, небето на Юпитер, душата разбира по какъв начин да използва даровете на Сатурн за разум и критичен анализ, така че да може да насочи тялото към светски успех или духовно просветление.
Петото небе е владението на Марс, където душата получава силата на „пламенна страст“, като по този начин добавя страст, смелост или ревност.
Непосредствено под Марс, на средата на пътя, душата среща Слънцето, където я посреща славната светлина в най-чистата ѝ форма и предвижда потенциала за собственото й просветление. Когато напусне четвъртото небе на Слънцето, душата абсорбира образа на духа на Слънцето и носи със себе си инстинкта за усещане или представяне на пълния потенциал на душата през живота.
Когато душата се спусне в следващото царство, тя наследява движението на желанието от Венера.
Малко по-късно, докато е в небесата на Меркурий, душата получава насоки за начините, по които да обработва, обсъжда или управлява желанията на Венера. На второто ниво от Земята, Меркурий допринася за пътуването на душата, като ѝ дарява силата на езика, за да може тя да бъде способна да тълкува човешките чувства и да дава израз на емоциите си.
Накрая душата навлиза в царството, най-близко до Земята. Това царство принадлежи на Луната и душата абсорбира есенцията на Луната, която включва осъзнаването, че скоро ще преживее промените във физическото движение, растежа и евентуалния разпад.
Макробий коментира реакцията на душата към предстоящата ѝ среща с процеса на физическото проявление и я оприличава на човешкия опит от пиене на прекомерни количества алкохол. „Когато душата е привлечена към тялото – в това първо негово произведение – тя започва да изпитва материално вълнение, материя, която се влива в нея. И това е отбелязано от Платон във „Федон“, когато той казва, че душата е привлечена към тялото, залитайки от скорошно опиянение“. Платон и Макробий предполагат, че въплъщението на душата е неприятно усещане, но е необходимо за душата, за да може латентната ѝ способност да бъде събудена в границите на временния свят и чрез комбинираните преживявания на тялото и духа.
Предвид казаното, състоянието на отвърнатост спрямо знака на асцендента се приема за неблагоприятна и дори във вреда на родения. Тъй като асцендентът символизира човека, началото, раждането, тялото и характера, отвърнатостта към него лишава планетата от възможността да предостави качествата, за които отговаря на душата на родения, и по този начин да го лиши от възможността да ги притежава и изразява. Тази неблагоприятна конфигурация намира своя израз и в схемата на домовете. Три от четирите целознакови домове, които са отвърнати от асцендента - 12, 6 и 8, се считат за неактивни и силно неблагоприятни. Единствено втори дом прави изключение, и не се приема за зъл, макар и да се счита за по-слабо активен.
Наред с това, в традицията се казва, че управлението на делата на всеки знак се поверява на конкретна планета, която се приема за негов управител. И когато става въпрос за асцендента, ролята на неговия управител има изключително голямо значение, тъй като същата планета представлява родения и е натоварена със задачата да го води и да надзирава делата му. Ако тя е отвърната от асцендента, това затруднява и забавя комуникацията между тях, и ограничава или напълно възпира планетата от това да изпълнява естествената си функция - да помага на родения. Именно това се счита за най-страшното състояние на отвърнатост в традицията, което оказва цялостно негативно влияние върху родения, неговото здраве, личност и съдба.
Нова поредица от статии
След като описахме състоянието на отвърнатост и неговото голямо значение, когато то засяга знака на асцендента и планетата, която го управлява, ще продължим с анализа на различните състояния на отвърнатост на всяка една планета. Например, когато асцендентът е в Риби, а Юпитер като управител на знака е отвърнат спрямо в него, или, с други думи, разположен в съседните му знаци - Водолей или Овен, или знаците съседни на противоположния на Риби знак - Лъв или Везни. В примерната ситуация, Юпитер, от една страна, няма да може да предаде на душата на родения качествата, необходими за социален успех и постигане на просветление, но от друга страна - също няма да може да го напътства, да го води и пази от злина.
Очаквайте новата поредица от статии на “Храмът на Урания”! Нека заедно проследим негативното въздействие на състоянието на отвърнатост към знака на асценета, на всяка една от планетите управляващи знака.
Настоящият материал е изготвен самостоятелно, при използването на следните източници:
Iulius Firmikus Maternus, “Mathesis”, кн. 4, гл. 1, в превод на Benjamin N. Dykes, Cazimi Press, 2023
Joy Usher, "A Tiny Universe: Astrology and The Thema Mundi", XlibrisAU Press, 2018
