Джуджета и титани в астрологията

Всеки, който практикува традиционна астрология, рано или късно получава критична оценка. Понякога тя е коментар под статия, друг път - пост в затворена група, или “загрижен съвет” от колега, който иска само да помогне с акъл. Тази оценка винаги е нещо от рода на: “традицията била остаряла и мрачна, фаталистична, писана за царе, роби и войни, нищо не казва за душата на съвременния човек и няма смисъл да се ровим в древните текстове, от които нищо не можем да научим, тъй като астрологията е еволюирала много от тогава насам”.

Авторът на подобни писания обикновено не е прочел нито една глава от Птолемей, не е чувал за Валенс, а за Абу Машар знае само, че е бил арабин. Това не му пречи да ги съди с увереността на човек, който цял живот ги е изучавал.

Този текст е именно за такива “познавачи”. Не за модерната астрология, а за астролога, който смята, че невежеството му е позиция, която трябва да натрапва на всички.

Книгите, които никой от тях не е отварял

Да започнем с най-простото. Дали астрологът, критикуващ традицията, е чел най-важните книги в нея?

„Тетрабиблос“ е написан във II век в Александрия от човек, който е систематизирал астрономията на своето време, каталогизирал е звездите и съзвездията, предложил е метод за изчисляване на домовете, определил е видимостта на планетите в хелиакалния цикъл, и е направил пробив по темата за примарните дирекции. В третата глава на първата книга Птолемей разглежда въпроса дали предвиждането носи полза за човека. Отговорът му е, че не всичко, което звездите показват, е неотменимо. Знанието за предстоящото позволява на човека да се подготви, а понякога и да избегне злото. Астрологът, който нарича Птолемей фаталист, е спрял да чете преди третата глава. Най-вероятно и преди първата.

Ветий Валенс е съвременник на Птолемей и автор на 9 книги, част от антология. Той пише, че е претърпял корабокрушение в Средиземно море, понасял лишения из пясъците на Египет, харчил пари, за да намери учители, които да му предадат истинско знание. Оплаква се от онези, които крият знанието си. А от собствените си читатели изисква клетва, че няма да предават учението на недостойни. Сравнете това с езика на модерните ФБ гурута - злобата, омразата, критичността към всичко, различно от тяхното. Така ще разберете защо Валенс би затворил вратата пред повечето си критици.

Абу Машар работи в Багдад през IX век. Първата книга на неговото „Голямо въведение“ е защита на астрологията срещу възраженията на философи, лекари и богослови. Той ги изброява едно по едно и отговаря на всяко. Противниците му не са били анонимни коментатори, а най-силните умове на халифата. Хората, които днес го пренебрегват, не са виждали противник от такъв ранг. Камо ли да му бъдат равни.

Извинението, че старите текстове са недостъпни, отдавна не важи. От 90-те години насам Project Hindsight, Робърт Шмит, Робърт Хенд и Бенджамин Дайкс превеждат на английски почти целия корпус: Доротей, Валенс, Реторий, Маша’алла, Абу Машар, Бонати. Има материали включително и на български. Днес липсват не текстовете, а желанието да бъдат прочетени.

Да прочетеш не значи да разбереш

Да допуснем, че някой все пак е отворил древните източници. Тогава идва вторият проблем.

Тези текстове не се четат като хороскоп в списание. Те предполагат, че знаеш какво е секта и защо Марс в дневна карта е много страшен Марс, че различаваш управителите на трочиностите от тези на термините, че можеш да изчислиш жребий и да го прочетеш през неговия управител, че разбираш защо Валенс пуска времевите управители от определена точка и как Абу Машар съчетава профекция, фирдария и соларна революция в една година от живота. Всичко това се учи с години, с карти на живи хора и с търпение, което не се купува.

Модерната астрология дава на практикуващия голяма свобода на тълкуване. Това само по себе си не е порок. Но човек, свикнал Луна в Скорпион да означава онова, което интуицията му подскаже, посреща традицията като затвор. Правилата на интерпретацията му изглежда като насилие над неговата чувствителност.

Всъщност правилото е единственото, което позволява на една астрологична преценка да бъде грешна. Само с правила, можем да проверим интерпретацията на астролога. Когато няма правила - няма как да проверим резултата, а преценка, която не може да бъде грешна, не може да научи никого на нищо. Когато Валенс казва, че в даден период управителят на определен жребий ще донесе определено събитие, това може да се провери. Когато някой каже, че транзитът на Плутон е покана за трансформация, няма какво да се провери. Та нима в този живот всичко не се променя и не подлежи на трансформация? Затова модерният астролог мрази правилата. Не защото са сковаващи, а защото го излагат.

Духовността като алиби

Когато аргументите свършат, на сцената излиза духовността. „Аз работя с с висшите сфери, а те с остарели термини.“ „Традицията предсказва събития, аз разкривам потенциал.“ Звучи възвишено и не изисква никакви доказателства, което е и целта.

Трета книга на „Тетрабиблос“ има глава за качеството на душата. Птолемей разглежда разумната и неразумната ѝ част, Меркурий и Луната, и как планетите в тяхната близост оформят нрава. Валенс, възпитан в стоическата мисъл, пише за съдбата и за достойнството, с което мъдрият я приема, с повече дълбочина, отколкото повечето днешни книги за „душевното пътуване“. Средновековните автори изследват характера, болестите, брака, призванието и смъртта. Всичко онова, за което хората са питали астролога и преди две хиляди години, и днес.

Фалшивото чувство за духовно превъзходство е най-евтиното, което човек може да си позволи. То не изисква латински, гръцки или арабски. Не изисква изчисления. Изисква само убеждението, че щом нещо ти е чуждо, значи ти е под-нивото. Истинската духовна дисциплина започва с обратното: със смирението пред човек, който знае повече от теб.

Кой има право да спори с Птолемей

Традицията не е свещено писание, което никой не смее да докосне. Тя е пълна със спорове. Птолемей отхвърля египетските термини и предлага свои, а от многото жребии на предшествениците си запазва единствено само Жребия на съдбата. Валенс сравнява методите на по-старите автори и казва открито кои според него не работят. Арабските и латинските автори поправят гърците, и един друг. Бонати пише с отровно перо срещу хората, които осмиват астрологията, без да я познават.

Значи, Птолемей може да бъде оспорван. Правото на това обаче има цена и тя е една: да знаеш какво е казал, защо го е казал и срещу кого. Птолемей е спорил с египтяните, след като е познавал египтяните. Валенс е отхвърлял методи, които сам е изпитал върху десетки карти. Нашите критици отхвърлят неща, които не могат дори да назоват правилно.

През XII век Бернар от Шартр казва, че сме джуджета, стъпили на раменете на гиганти - така описва прогреса на човечеството и научната мисъл. Виждаме по-далеч от предшествениците си не защото зрението ни е по-остро, а защото те ни издигат по-високо и можем да видим по-надалеч. Днешният критик на традицията е особен вид джудже. Той отказва да се качи на раменете на предшественика си, застава в краката на гиганта, вдига поглед към коляното му и обявява, че гигантът е нисък.

Хора, които не са практикували нищо друго освен онова, което са научили преди месец, тръгват да определят кой има право да учи астрология и как. Кой метод е „актуален“, кой автор е „надживян“, кой преподавател е „догматик“. Тези присъди не струват нищо.

Парите въртят света и не миришат

Остава въпросът, за който рядко се говори на глас: защо толкова упорито се критикува традицията?

Отговорът е прозаичен - човекът е учил една астрология и от нея живее. Продава консултации, курсове и сертификати, и то бързо. Традицията заплашва този пазар, защото показва, че картата има ред, който опитният практик може да провери, и че овладяването му отнема години. Клиентът, който го научи, започва да задава неудобни въпроси и това не е добре за бързия бизнес на джуджетата. Курсистът, който стигне докрай вече вижда колко малко е получил за парите си.

Пред такова джудже стоят два пътя. Единият е да седне и да учи, което струва време, усилие и признанието, че досега не е знаел достатъчно. Другият е да обяви традицията за мъртва, остаряла и неприложима. Вторият е безплатен и може да се публикува още тази вечер. Изненадващо ли е, че повечето избират него?

Няма нищо лошо в това астрологът да печели от работата си. Лошо е, когато пазарният интерес се представя за философска позиция. Когато „традицията е остаряла“ всъщност означава „традицията ми пречи да продавам“.

Двойният стандарт

Има една асиметрия, която казва повече от всички аргументи. Почти всеки, който днес практикува традиционна астрология, е започнал с модерната. Познава Плутон, композитите, психологическия език и родените в XX век школи, защото е минал през тях. Обратното се среща рядко. Така човекът, който познава две системи, бива съден от човек, който познава една.

И още нещо. Когато традиционен астролог критикува модерен метод, веднага го наричат догматик, елитарист, човек, затворен в миналото. Когато модерен астролог плюе Птолемей, това се нарича развитие, свобода, еволюция на съзнанието. Едните трябва да бъдат толерантни, другите имат право на всичко. Свикнали сме с този ред толкова отдавна, че вече не го забелязваме.

Модерната астрология има сериозни автори, които са чели повече от много традиционалисти и никога не биха написали текст в критика на някоя школа. Те знаят откъде идва тяхното изкуство и се отнасят към предшествениците си с уважението, което се дължи на учители. Този текст не е за тях.

Той е за онези, джуджетата - които искат да съдят, без да са учили. На тях може да се даде само един съвет. Първата книга на „Тетрабиблос“ се чете за две вечери. Прочетете я! След това пишете. Ще порастнете много!

Настоящият материал авторски и е изготвен самостоятелно.