Изчислението и наблюдението - работният метод на древния астролог 

Съществува един устойчив мит за древния астролог - той стои с вдигната глава под открито небе, следи движението на планетите с невъоръжено око и тогава съставя хороскопа. Действителността е доста по-прозаична и много по-интересна. От Вавилон до ислямска Персия, от Александрия до Индия, астрологът е работил преди всичко с таблици. Прякото визуална наблюдение е само отправна точка, а не ежедневна практика. 

Вавилонският фундамент с три типа клинописни текстове

Вавилонската астрономия, обясняват Сакс и Хунгер, се развива около три корпуса от клинописни таблички, всеки с различна функция. Астрономическите дневници са систематични записи на наблюдения, провеждани вероятно от 8-ми век пр.н.е. нататък. В тях астрономите вписват действително наблюдаваните позиции на планетите, лунни затъмнения, метеорологични явления. Това е суровият материал. Но дневниците не са инструментът, с който астрологът е работел при съставянето на хороскоп. Периодично от дневниците се извличат закономерности: Юпитер се повтаря след 71 години, Сатурн след 59, Венера след 8. Ако знаеш позицията на планетата в "целева" минала година, можеш да изчислиш позицията й в текущата, без да гледаш небето изобщо. Има и т.нар. алманаси на нормалните звезди (звезди близо до еклиптиката): готови таблици с предварително изчислени планетарни позиции за всеки месец на дадена година, изразени в градуси спрямо "нормалните звезди" като опорни точки по еклиптиката. Нойгебауер ги описва като свидетелство за развита математическа астрономия, при която изчислението е заменило наблюдението като основен метод на практикуващия астролог. Именно тези текстове са вавилонският предшественик на онова, което по-късно ще наречем "ефемериди". Пауъл посочва ясно, че вавилонската астрономия минава от ранна наблюдателна фаза (дневниците) към математическа фаза в периода около 5-4 век пр.н.е. Към този момент вече съществуват напълно математически модели за движението на Луната и планетите. Те не изискват наблюдение - те изискват аритметика.

Египет: деканати и звездни часовници

Египетската традиция предоставя друг тип документация.Таблици на деканатите - 36 отрязъка на небето, всяко отговарящо на 10-дневен период. Те са служили като нощни часовници: знаеш в кой час на нощта се намираш по хелиакалното изгряване на съответния деканат. Но това, което е дошло до нас, са таблиците, изсечени върху капаците на ковчезите, не записки на очевидци. Текстът на Папирус Карлсберг I, цитиран от Пауъл, описва деканатите именно като система за изчисление на времето, базирана на периодичност, не на нощно наблюдение.

Парапегмата: гръцкият стенен календар

Гърция допринася с инструмент, чийто принцип е идентичен: парапегмата (παράπηγμα). Това е каменна или бронзова плоча с дупки, в една от които се забива метален клин за отбелязване на текущия ден. До всяка дупка е изписано съответното астрономическо събитие: изгрявянето или залязването на дадено съзвездие, смяната на вятъра, предстоящо Слънцестоене. Старогръцкото им название произлиза от παρά - пара ("до, редом") и πήγνυμι - пегними ("забивам, закрепям") - буквално "забитото до" таблото. Парапегмите, съставени от Евктемон (432 г. пр.н.е.), Метон, Евдокс, Калип и по-късно от Птолемей, са астрономически таблици от най-практичен тип. Фермерът, мореплавателят, лекарят и астрологът са ги ползвали за да знаят кое на небето доминира - без да гледат нощното небе. Парапегмата е, по своята функция, готова справочна таблица за изгревите и залезите на звезди и съзвездия по сезони. За астролога тя е определяла "сезонните" характеристиките на часовете и дните, важните дати в годината и т.н.

Механизмът от Антикитера: таблица в бронз

Датиран около 100 г. пр.н.е., открит 1901 г., механизмът е физическото въплъщение на таблицата в механични ефемериди. Машината предсказва позицията на Слънцето и Луната, фазите на Луната, лунните и слънчевите затъмнения, а вероятно и позициите на петте известни планети. Тя не наблюдава небето. Тя го изчислява. Механизмът е пряко свидетелство, че в гръко-римския свят е съществувала потребност от инструмент, с чиято помощ планетните позиции да се получават без наблюдение. Неговата задна страна съдържа Метоничния цикъл от 19 г. и Сароския цикъл от 18,6 г. - два от основните математически инструмента, с които са работели и вавилонските, и гръцките астрономи при съставянето на таблиците.

Елинистична Александрия: Алмагестът и епохата на изчислението

Птолемей (ок. 100-170 г.) не е съставял хороскопи чрез наблюдение. Неговата Тетрабиблос предполага наличие на таблици; неговата Ψηφοφορία - Псефофория е пряко ръководство за астрологични изчисления. А самият Алмагест (Μαθηματική Σύνταξις - Математики Синтаксис) е преди всичко математическа система, която астрологът е използвал за да изчислява позициите на планетите. Робърт Шмидт, превел и коментирал елинистичния корпус в рамките на Project Hindsight, е категоричен по въпроса - елинистичните астролози са работели от ефемериди, точно като съвременния астролог. Малцина от тях реално са използвали астролаб за определяне на планетните позиции към момента на раждането. За повечето процедурата е изглеждала така: ефемеридите дават позициите на планетите за деня, воден часовник или астролаб дава часа, и от тях се изчислява асцендентът. Птолемей след Алмагеста пише отделна книга - "Удобните таблици" - с опростени изчислителни процедури. Шмидт предполага, че именно астролозите са основната й аудитория. За таблиците са се ползвали три основни колекции, всяка от които е свеждала преките наблюдения до минимум. Едната, т.нар. "вечни таблици" (perpetual tables), е изрично спомената от Валенс. Птолемеевите "Удобни таблици" са втората. Третата - самият Алмагест, пълен с астрономически таблици за изчисление на всичко: от наклона на еклиптиката спрямо хоризонта при дадена географска ширина до хелиакалните изгреви на звезди и планети.

Когато таблиците лъжат: Валенс и проблемът с неточността

Тук стигаме до може би най-интересната и най-малко известната страна на въпроса. Таблиците са съществували и са използвани системно. Но те не са точни. Шмидт разказва показателен случай от Валенс, цитирайки ситуация, която е едновременно комична и поучителна. Когато съвременните историци - Нойгебауер и Ван Хосен, в тяхната колекция от гръцки хороскопи, се опитват да датират картите от "Антологията" на Валенс, се сблъскват с постоянен проблем - Валенс записва планетите само по знак, без градус. При опита да се потвърди датата чрез астрономически изчисления се оказва, че при повечето карти една или две планети изобщо не съвпадат. Понякога грешката е от порядъка на няколко градуса. Понякога планетата стои в съвсем грешен знак. Класическото извинение на изследователите е "грешка при преписа". Но Шмидт сочи нещо по-важно - у самия Валенс има изричен пасаж, в който негов предшественик се оплаква в предговора на своя труд, че планетарните позиции от таблиците се отклоняват в рамките на повече от два-три градуса. Отговорът на Валенс на този проблем е характерен. Той казва с пълна самоувереност: “ако планетата е близо до края или началото на знак и по моя опит с карти от същия период не е там, аз я поставям в другия знак. Независимо какво казва таблицата.” Това е позицията на опитен практик, а не на наивен вярващ в инструментите. Валенс е анализирал стотици карти на реални хора, познава периодите, в които всяка планета е в даден знак, и коригира по преценка. Таблицата е инструмент, а не оракул. Ситуацията с Птолемеевите "Удобни таблици" е още по-интригуваща. Те не са актуализирани с точна аянамша и след 100-200 години от съставянето им са напълно неизползваеми. И въпреки това са се ползвали с векове.

Зиджовете: арабската синтеза

С разцвета на ислямската астрономия от 8-ми до 13-ти век, традицията на таблицата достига своя пик в т.нар. зиджовете (من الزيج, al-zīj, от средноперсийски "нишка на тъканта"). Зиджът е цялостна астрономическа таблична система. Съдържа средни движения на планетите, уравнения на центъра, таблици за затъмнения, за изгреви и залези, за географски ширини. Ал-Хорезми (9 в.), ал-Батани (858-929 г.), Улуг Бег (1394-1449 г.) - всеки от тях е оставил зиджове, с които астролозите са работели без никаква нужда от пряко наблюдение. Именно ал-Батани е разработил формулата, която позволява точно изчисление на слънчевото и лунното уравнение. Неговият Зидж (пълното му название е Kitāb az-Zīj as-Sābi') е бил преведен на латински от Платон от Тиволи около 1116 г. и е оказал пряко влияние върху европейската астрономия чак до времената на Коперник, 5 века по-късно.

Индия: Панчанга и сидерическата традиция

Индийската астрологическа традиция дава свой пример: панчангата (पञ्चाङ्ग, буквално "петте крайника"). Тя съдържа петте основни астрологически параметъра за всеки ден: tithi (лунната фаза), vara (деня от седмицата), nakshatra (лунната станция), yoga (лунно-слънчевата комбинация) и karana (половин tithi). Панчангата се изчислява за цяла година предварително и се отпечатва. Астрологът в Индия, тогава и днес, не гледа небето, а взема брошурата.

Практическата невъзможност на прякото наблюдение

Нека добавим и онова, което митът за "наблюдаващия астролог" системно игнорира - прякото наблюдение на небето е практически непригодно за голяма част от астрологичната работа. Ако клиент дойде при теб и поиска хороскоп за своето раждане, събитие, настъпило преди 30 години - не можеш да погледнеш небето. Ако трябва да съставиш хороскоп за исторически момент - за коронацията на цар, за началото на военна кампания, за минало събитие - директното наблюдение е физически невъзможно. Ако небето е покрито - облачно, мъгливо, дъждовно, каквото е небето над северна и централна Европа достатъчно часто - пак не можеш да наблюдаваш. И ако моментът на раждане е настъпил по обяд, когато повечето планети са невидими? За да определиш асцендента точно, се нуждаеш от точния час. Древните са имали воден часовник (клепсидра), чиято точност е приблизителна и затова е използва за определяне на изгряващия знак, и астролаб за повече точност и определяне на изгряващия градус. Шмидт отбелязва, че много малко гръцки астролози реално са използвали астролаб. Повечето са взимали часа от клепсидрата и са се надявали, че ефемеридите са достатъчно точни за приличен асцендент. Всичко това не е слабост на традицията. Точно обратното - то е доказателство за нейната зрялост. Традицията е изградила инструментариум, с който може да работи при всякакви условия: при облачно небе, за минали събития, за хора, родени на другия край на света или в друга епоха. Таблицата - ефемеридите, зиджът, панчангата, парапегмата, това именно е този инструмент. 

Обобщение

Преките визуални наблюдения на планетите съвсем не са единственият метод на астролога в ежедневната практика. Те са изходната точка. Но работният инструмент на астролога винаги е бил таблицата - от клинописните алманаси и механизма от Антикитера, от парапегмата до зиджовете, от египетските деканати до индийската панчанга. Небето е служело за проверка. Таблицата е давала отговора. И когато таблицата е грешала, а е грешала, понякога с цял знак, опитният астролог е знаел.

В наши дни имаме изключително точните Швейцарски ефемериди, компютри и софтуер. И всичко това улеснява работата ни неимоверно. Остава любовта към небето, което наблюдаваме във възторг, макар и да не записваме позициите на звездите по него.

Настоящият материал е изготвен самостоятелно, при използването на следните източници: 

1. Claudius Ptolemaeus, “Математически трактат в четири книги” / “Тетрабиблос”, в превод на на Владимир Ненов, “Тетрабиблос или трактат по астрология в четири книги”, Изд. “Слънце”, 2000

2. Robert Powell, "History of the Zodiac", 2017

3. Robert Schmidt, "Discourse on Method" course, 1998