Как се докосват планетите: Птолемей, аспектите и музиката на сферите

Две планети стоят в различни знаци, на разстояние една от друга в небето, и въпреки това астрологът твърди, че си взаимодействат: подпомагат се, пречат си, оформят заедно нещо трето. Въпросът, който рядко си задаваме, е съвсем практичен: през какво точно минава това взаимодействие? Гръцката, а по-късно и средновековната физика нямат представа за действие от разстояние - там няма вълни, полета и кванти. Нищо не прескача празното пространство просто така, без посредник. Тогава какво свързва планетите? Отговорът на Птолемей е изненадващ за съвременно ухо: свързва ги същото нещо, което свързва страните на геометрична фигура помежду им, или тоновете на струната в хармонична последователност. Свързва ги природата на самите числа.

Кръгът, разделен на прости фигури

За рамка вземаме целия кръг, всичките 360° от него. Планети, застанали на противоположните му краища, очертават диаметъра: това е опозицията, 180°. Планети, застанали така, че да образуват страна на вписан равностранен триъгълник, са в тригон помежду си, на 120° разстояние. Планети на страната на вписан квадрат са в квадрат, на 90°. А планети на страната на вписан шестоъгълник са в секстил, на 60°. Гърците смятат линията, триъгълника, квадрата и шестоъгълника за основните равностранни плоски фигури на света, и точно затова, а не заради друга причина, аспектите спират дотук. Птолемей дава и собствено обяснение защо: отправната му точка е правият ъгъл. Диаметърът дава 180°, тоест опозицията. Разделен на две части, дава 90° - квадратът. Същата тази линия, разделена на три, дава отсечки от по 60° - секстилът, а два секстила един до друг дават тригона (120°). С други думи, природата на всички тези аспекти се свежда до природата на числата едно, две и три, тухличките, от които е изграден смисленият ни свят. Съвременните астролози продължават да делят и умножават градусите, за да измъкнат все по-екзотични аспекти, но древните са намирали всичко необходимо в едно, две и три.

Музикалното отклонение

Тук Птолемей прави нещо, което издава повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Говори за така наречените "свръх-дроби" на едно цяло и една трета и на едно цяло и една втора. Едно цяло и една трета от правия ъгъл, дава тригона, 4/3 x 90° = 120°. Едно цяло и една втора от секстила, дава квадрата, 3/2 x 60° = 90°. Това не е случайна аритметика. Птолемей е и автор на отделен трактат, "Хармоника", посветен изцяло на музикалната теория, и в третата му книга свързва музикалните интервали с движението на небето, темата, позната по-широко като музика на сферите, наследена от питагорейската и платоновата традиция. Самият "Тетрабиблос" само загатва за тази по-дълбока връзка, но загатването е достатъчно, за да проличи логиката. Представете си монохорд, класическият еднострунен инструмент, с който още питагорейците демонстрират тези отношения. Дърпате струната, тя зазвучава. Спирате пръста си точно по средата ѝ и дърпате отново: чувате същия тон, само с една октава по-високо. Това е опозицията, диаметърът на кръга. Задръжте пръста по средата, после го преместете наполовина между центъра и единия край: получавате квинта, същото каквото представлява квадратът, правият ъгъл. Разделете същата струна на три части: получавате кварта, точно както секстилът (60°) се отнася към тригона (120°). Съотношението на музикалната квинта е три към две, същото съотношение, което свързва секстила (60°), с квадрата (90°). Съотношението на музикалната кварта е 4:3, същото съотношение, което свързва квадрата (90°) с тригона (120°). Числата съвпадат твърде точно, за да е случайност.

Кое е дошло първо

Остава открит въпросът кой на кого е задължен: дали Птолемей извежда логиката на аспектите от музикалната практика на своето време, или обратното, музиката просто потвърждава ред, който вече е открил в небето. Самият той не отговаря пряко, а и ние едва ли ще получим по-сигурен отговор днес. Каквото и да е било началото, изводът остава: законите, по които планетите се "виждат" една друга през празното пространство между тях, тоест самите аспекти, са същите закони, по които се държат простите числа в основата на геометрията и на музиката. Кръгът, триъгълникът, квадратът, струната и небето следват едно и също правило, защото за Птолемей те просто отразяват устройството на света.

Обобщение

Малко доктрини в астрологията разкриват толкова ясно защо древните са търсели простота, а не изобилие. Пет аспекта, три числа, една обща логика, споделена с геометрията и с музиката: това не е бедност на въображението, а негова дисциплина. Именно тази дисциплина, връзката между привидно разделени области на познанието, е това, на което традиционната астрология залага. Който иска да чуе как звучи една родена карта, не само да я прочете, там е мястото.

Настоящият материал е изготвен самостоятелно, при използването на следните източници: 

1. Claudius Ptolemaeus, “Математически трактат в четири книги” / “Тетрабиблос”, в превод на на Владимир Ненов, “Тетрабиблос или трактат по астрология в четири книги”, Изд. “Слънце”, 2000

2. Claudius Ptolemaeus, Solomon, Jon (2000). Harmonics. Mnemosyne, Bibliotheca Classica Batava, Supplementum. Vol. 203. Translated by Solomon, Jon. Leiden / Boston

3. Joseph Crane, “Astrological roots: The Hellenistic legacy”, print “The Wessex astrologer”, 2007