Прилягания и отделяния на Луната: прогнозиране

В традиционната астрология Луната има особено значение, защото тя е най-бързото небесно тяло и постоянно „тъче“ нишката на събитията. Затова античните астролози обръщат внимание не само на аспектите, които Луната образува, но и на нейното движение към или от планетите. 

Прилягането и отделянето на Луната е специфична прогностична техника в традиционната астрология, използвана единствено за Луната и връзките ѝ с другите планети. Тъй като Луната се намира най-близо до Земята, древните вярвали, че тя пренася лъчите на всички останали планети до нашия свят и по тази причина наричали земния свят “Подлунното”.

За разлика от аспектите - които се базират върху конфигурацията на знаците на зодиака - техника разглежда как Луната „приема“ и „предава“ потока от светлината на планетите, с които влиза във взаимодействие, и как това активира съответните влияния в живота на родения.

Какво означава Луната да приляга или да се отделя?

Приляганията и отделянията на Луната могат да се оприличат на приливите и отливите - така както морската вода приижда и се оттегля, меката светлина на Луната докосва планетите, след което се отделя от тях.

В древността е е била приета т.нар. Емисионна теория, според която всяко тяло, което свети, излъчва цветен поток от частици (емисия). Древните астролози вярвали, че Луната свети с изключително чиста, прозрачна светлина, която приема цвета/природата на светлината на всички останали планети и по този начин получава въздействието им.

Така Луната може да приляга или да се отделя от:

• тялото на планетата, когато е в близост до нея и тялото на планетата  докосне тялото на Луната (съвпад), или

• лъча на планетата, когато лъч от светлината на планетата докосне Луната (аспектен лъч).

Прилягането (от др. гр. συνάφη / сунáфе) е моментът, в който Луната се доближава до точния градус на тялото на друга планета или лъча й. То започва, когато Луната е на 15° преди тялото или лъча на планетата, към която приляга и показва бъдещи събития, възможности, съюзи или предстоящи промени, които все още не са се проявили, но се „раждат“ в мига на приближаването.

Отделянето (от др. гр. ἀπορροία / апорóйя) настъпва, когато Луната отмине градуса на друга планета, телесно или чрез лъч. То завършва, когато Луната или лъчът й е на 15° след тялото на планетата. Този момент символизира приключване, завършване, освобождаване или последствията от вече случилото се. 

Поради бързото си движение, поведението на Луната към всяка планета е едно и също - тя винаги първо я застига и приляга, след което я изпреварва и се отделя от нея. 

За разлика от аспектите, прилягането и отделянето могат да се случват дори между планети, намиращи се в съседни или неконфигурирани знаци. Това подчертава независимия характер на приляганията и отделянията, както и факта, че те не се ограничават от границите на зодиакалните знаци.

Какво разкрива тази техника?

Техниката разглежда движението на Луната в рамките на 30° след нейната рождена позиция, без значение дали Луната ще престъпи границите на знака на рождената си позиция и ще влезе в следващия. В този интервал се анализират всички прилягания и отделяния на Луната (телесно или чрез лъч) по отношение на останалите планети, включително последното отделяне, случило се преди момента на раждането.

Интервалът от 30° е разделен на четири части, всяка от които отговаря на определен етап от живота на човека:

Техниката на приляганията и отделянията позволява да се проследи динамиката на събитията във времето: кое е на път да се случи и кое вече е отзвучало. Така Луната се превръща в живия посредник между небето и земята, носеща ритъма на съдбата.

Настоящият материал е изготвен самостоятелно, при използването на следните източници:

1. Iulius Firmikus Maternus, “Mathesis”, в превод на Benjamin N. Dykes, Cazimi Press, 2023

2. Robert Schmidt, “Discource on method” course, 1998, https://www.robertschmidtastrology.com