Животът и хороскопът започват заедно - с първия дъх на новороденото

Днес имах много вдъхновяващ разговор с един от моите ученици по астрология, който също така е и лекар по образование. Обсъждахме нещо, което на пръв поглед изглежда простичко, а в действителност е един от най-фундаменталните въпроси в цялата история на нашата наука: точно кога се ражда човек? Или по-точно: кой е моментът, в който небето запечатва съдбата на човека в хороскопа му?

Актът за раждане срещу рождената карта

В съвременната медицинска практика часът на раждането се вписва в момента, в който бебето е извадено навън - при естественото раждане, когато бебето излезе от тялото на майката; при цезарово сечение, когато хирургът го извади. Именно това е часът, записан в акта за раждане, в медицинската документация, и в повечето случаи - именно по него астрологът построява хороскопа. Но този час невинаги се следи с прецизност. Родилните зали са места на интензивна работа и потенциално спешни ситуации, затова не е учудващо, че часовникът се поглежда от време на време и часът на раждане може да се запише „закръглено". Пет минути напред или назад е нещо, което понякога е незначителна подробност, но за астролога може да означава различен асцендент, различни куспиди на домовете и коренно различна рождена карта. Но дори когато часът е записан точно - той не е часът, за който традиционните астролози са съставяли хороскопа.

Повечето бебета при нормални обстоятелства проплакват почти веднага след раждането. Обичайно бебето поема първия си дъх и проплаква в рамките на секунди до няколко минути след излизането от утробата. При естественото раждане това се случва по-бързо - бебетата, родени по естествен път, плачат по-скоро и по-силно, тъй като компресията на гърдите при преминаването през родилния канал помага за изчистването на течността от белите дробове. При цезаровото сечение бебето понякога закъснява повече, тъй като раждането протича по различен начин. Средното изчакване между извеждането на бебето и първия му плач (а именно и първото поемане на въздух) е от няколко секунди до две-три минути. В отделни случаи, при усложнения или при недоносени бебета, може да отнеме и повече. Ако бебето диша добре, кожата му постепенно порозовява в рамките на 7 до 10 минути след раждането. Следователно между момента, записан в акта за раждане, и момента на поемането на първия дъх на бебето, има един кратък, но не и съвсем нищожен интервал. Напълно достатъчен, при бързо изгряващите знаци като Овен, Телец, Риби и Водолей, за да се отмести асцендентът с 5 градуса, а понякога изцяло да се промени изгряващия знак, а оттам - да се промени съдбата на новороденото.

Първото проплакване

За традиционните астролози въпросът не е стоял по начина, по който стои днес. Те са знаели кой е важният момент. Птолемей, в третата книга на „Тетрабиблос", разглежда въпроса за точното определяне на асцендента - градусът, изгряващ на хоризонта в момента на раждането. И когато говори за „момента на раждането", той има предвид конкретно момента, в който детето влиза в контакт с въздуха за пръв път. Не момента на изваждане, а момента на вдишване. Градусът, изгряващ в онзи миг, е хороскопът - буквално „отебелязващият часа". Юлиус Фирмикус Матернус, чиято книга „Матезис" е най-обемното оцеляло съчинение по хороскопична астрология, изгражда цялата си система на натална интерпретация върху мига на раждането, разбиран именно като този първи контакт на тялото с въздуха, с космическата среда извън утробата. Всяка планета в дом, всеки аспект, всяка прогноза - всичко произтича от онзи първоначален отпечатък. 

Но защо именно моментът, в който новороденото проплаква и поема първия си дъх, се счита за мига на раждането? Според стоицизма, че живата животинска душа се придобива единствено при раждането, чрез контакт с въздуха - и едва на четиринадесет години се трансформира в разумна душа. За стоиците, чието влияние върху ранната хороскопична астрология е огромно, пневмата - жизненото дихание, носещо душата, влиза в тялото заедно с първия вдишан въздух. 

Изборът на душата

Разбирането за началото на жизнения път на човека се свързва с мита за Ер, запазен от Платон в 10-та книга на произведението „Държавата". Ер е войникът от Памфилия, умрял на бойното поле, посетил отвъдното и върнал се обратно. Душите, разказва той, пристигат в едно огромно място, което не е рай и не ад, а нещо по-неутрално и по-страховито от двете. Равнина под небе без звезди. Там, в центъра на всичко, се вижда Оста на света, по която се върти целият космически строеж - осемте сфери, около които е наредена материята на съществуването. И там стои Ананке - Необходимостта, с вретеното на Съдбата в ръце. Тя не е жестока, нито милостива. Тя е просто неизбежната сила на реалността, която въздава всекиму заслуженото. 

Душите на хората, на които предстои да се родят отново на Земята се нареждат в около Ананке и нейните три дъщери - мойрите, нареждат пред душите купчина от листчета, на които са описани накратко различни животи. Това са предварително писани съдби, в включени в тях обстоятелства, предразположения и контекст - живот на цар, живот на роб, живот на художник, живот на войник, живот на майка, чиито деца умират преди нея, и т.н. Купчината с подобни предварително зададени съдби е безкрайна, много по-голяма от броя на събралите се за нов живот души. Душите теглят жребий за реда на избор и всяка избира новия си живот, по реда на жребия. Душите с първите номерца избират първи и имат най-голям избор, а последните са по-ограничени, но всяка избира и избира сред много възможности.  

Преди да се върнат на Земята и да се слеят с новороденото при поемането на първия му дъх, душите трябва да вървят дълго до равнината на Лета и да достигнат до реката на забравата, от която да пият. С всяка глътка те забравят спомените си от миналия живот и когато се напият, вече са забравили всичко. Забравата е необходима, защото за да изживее живота като свой, душата не трябва да помни, че сама си го е избрала. Трябва да го живееш като единственото възможното нещо. И след като пият, душите заспиват. А около полунощ се разпръсват като звезди към раждането си. 

Прокъл, великият неоплатонически коментатор, разработва тази картина в детайли. Всяка душа, казва той, произхожда от определена звезда - нейната рождена звезда, която в традиционната астрология се нарича хилег - звездата, под чиято светлина се ражда новороденото. При слизането в материята, душата преминава последователно през планетарните сфери - Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий, Луна, и при всяка придобива определени качества. Така душата получава всичко необходимо, за да се роди и да поживее на Земята.

След преминаването на всички планетарни сфери, душата стига до границата - при Луната, и чака. В подлунното пространство, на прага между вечното и временното, някъде под хоризонта, душата търпеливо изчаква онзи магичен момент, да - правилната астрологична конфигурация, под която да слезе в тялото на новороденото. И когато конфигурацията е готова - когато небето застане в реда, предопределен от избрания жребий, тогава новороденото поема първия си дъх и душата започва пътуването в новия й живот.

Между изваждането на бебето и неговото проплакване минават секунди. Понякога минута. Понякога повече. В този интервал тялото е тук, но душата, ако следваме традицията, все още не. Или пристига, но не е поела своята земна форма. Не е направила онзи последен жест на вдишването, с който се подписва договорът на новия живот. Лекарят в родилната зала гледа часовника в момента на изваждането на бебето. Астрологът трябва да гледа часовника в момента на първия му плач. Но тъй като в съвременната медицинска практика тази разлика почти никога не се отчита, всеки хороскоп, съставен върху официално вписания час, носи в себе си малка грешка - сянката на онзи неизмерен интервал между първите мигове след раждането.

Приключението на Ер

За да завършим статията, съм длъжен да ви разкажа какво става с войника Ер и как така той разказва този невероятен епизод от Отвъдното. Оказва се, че просто не е пил от Реката на забравата. Затова е запазил спомените си и се е върнал в собственото си тяло - за да разкаже. Вероятно Ер, ако е съществувал изобщо, е изпаднал в кома или клинична смърт, след което се е върнал в съзнание. Възможно е да е сънувал, да е халюцинирал или да си го е измислил. Всеки може сам да реши дали да повярва на войника Ер, но не това е най-важното. По-важно е да помним, че часът на раждане с който работим, може да се окаже малко по-ранен от истинския час на хороскопа, така както е прието в традицията на хороскопичната астрология.

Настоящият материал е изготвен самостоятелно, при използването на следните източници:

1. Платон в превод на Александър Милев, “Държавата”, изд. “Наука и изкуство”, 1981

2. Iulius Firmikus Maternus, “Mathesis”, в превод на Benjamin N. Dykes, Cazimi Press, 2023

3. Claudius Ptolemaeus, “Математически трактат в четири книги” / “Тетрабиблос”, в превод на Frank E. Robbins, изд. “Loeb Classical Library”, 1978