Деканите - пътуване през времето и пространството
13.09.2025 г.
Деканите представляват концепция за измерване на календарното време, която губи началото си сред пясъците на Древен Египет. Първите писмени свидетелства за съществуването на тази календарна система са от 2100 г. пр. Хр., гравирани върху капака на каменен саркофаг от Долината на царете. Много вероятно е обаче, концепцията да е съществувала и преди това, и да е отнело доста време докато стигне от ежедневната практика до надгробния камък на фараоните.
Деканите като календар на Древен Египет
Първоначално, деканите били преди всичко разделение на календарното време. Интересното при тях е, че те се отнасят не само до годината, голямото колело на слънчевото време, но и до деня - малкото колело, чието въртене наблюдаваме постоянно. Всеки от тези цикли е разделен на 36, посредством звездни маркери. Изгревът на всяка една от тези звезди в нощното небе отбелязва началото на нов час. Деканите и звездите, които ги отбелязват, са вид звезден часовник, позволяващ на древните египтяни да разделят нощта. Това е значителна иновация, тъй като денем измерването на ъгъла и дължината на сенките служи за измерване на времето, посредством т.нар. слънчев часовник, но нощта не предлага такива удобства. Изгревът на същите деканични звезди, които които отбелязвали часовете, бил използван за разделяне на годината на 36 седмици по 10 дни. Всеки три поредни декана (седмици) образували месеца, а дванадесетте месеца - годината. Египтяните били наясно, че календарната година се състои не от 360, а от 365,25 дни. За да компенсират оставащите дни, те ги добавили извън свещения кръг на деканите и ги посветили на петте главни божества. Деленията на годината били изчислявани посредством набор от неподвижни звезди, за които можело да се разчита, че изгряват по едно и също време всяка година.
Този календар - това колело от малки богове - е бил толкова древен за класическите римляни, колкото са римляните за нас днес. Това, което сега наричаме декани, е било гръбнакът на египетското отчитане на времето, от 3-то хилядолетие пр.Хр. до завладяването на страната от Александър Македонски през 4-ти век пр.Хр. Деканите, далеч от екзотичния набор от изображения, в които един ден ще се превърнат, са представлявали фундаменталната структура на времето за една от великите цивилизации на Земята в продължение на близо две хилядолетия. С течение на времето, египтяните забелязали прецесията на равноденствията спрямо неподвижните звезди, и започнали да коригират позициите на деканите. Това е и главното указание да разглеждаме деканите по сидеричните позиции на знаците и звездите. В същото време, това е и една от причините календарната система на деканите, закотвена спрямо положението на звездите, да отстъпи на по-точния и предсказуем календар, базиран на сезоните и фиксираните точки на равноденствията и слънцестоенията. Така постепенно употребата на деканите като система за измерване на времето се изчерпала, и от тях останал само езотеричния компонент.
Мистика и символизъм на деканите
Подобно на много неща в египетската култура, календарът на деканите имал светска и мистична функция. В духовен план, деканите съществуват като част от сложни магически надписи, използвани за осигуряване на преминаването на фараона в отвъдния свят - наречен Амента. Един от най-древните херметични текстове запазен до наши дни е “Книгата на Хермес” - “Liber Hermetis”. В нея се добавя екзотично изображение и име за всеки декан. Изображенията са фантастични, съдържащи диви амалгами от човешки и животински части. Нещо повече, описанията на няколко от деканите изрично споменават египетски богове или използват египетска животинска символика. Знанието за изображенията на деканите столетия по-късно се пренася от мъдреците на Харан и става известно под името “сабиански символи”, превръщайки се в митичния мост между астрологията, алхимията и планетарната магия.
Снимка: Деканите в Храма на Хатор, Египет. Източник: Wikipedia
Широкоразпространеното вярване, че в деканите живеят множество странни и могъщи духове, се среща не само в “Книгата на Хермес”. Там те са наречени δεκανόί (деканóи) - управители на 10 неща, командири. Виждаме същата идея в “Матесис” на Юлиус Фирмикус Матернус, който нарича тези духове λειτουργοί (литироги) - служители, извършващи служба, “Апотелесматика” на Хефастио от Тива, “Голямата интродукция” на Абу Машар. Знанието за деканите (наречени дрекани) и техните духове имаме дори в Индия, както е видно от текста “Яванаджатака” на Сфуджидваджа. Редица астрологични, херметични, гностически и протокабалистични писания от този период свидетелстват за убеждението, че деканите наистина са обитавани от духове. Целият този мистичен символизъм на деканите се запазва дълго след края на египетския календар и египетската култура. Деканите и символите им представляват една невидима нишка на древното знание, която можем да срещнем, както на изток, така и на запад - от дворците на Индустан до Сикстинската капела.
Снимка: Деканите в Сикстинската капела. Източник: christian.net
Деканите в зората на астрологията
Употреба на деканите в астрологията е тясно свързана както с календарната, така и с мистичната им същност. Tъй като всеки декан обхваща 10 дни, това се равнява на приблизително 10 градуса от пътя на Слънцето в зодиака. Именно факта, че всеки декан съдържа 10 градуса дава името им на древногръцки - коренът δεκα- (дека-) се отнася до 10 и присъства в думи като „декада“, групиране от 10 години, и „децимация“, което означава да се убие всеки 10-ти човек от дадена група. Включването на 3 декана във всеки 30-градусов знак е позволило лесното синтезиране на 12-знаковия зодиакален календар и 36-образния декански календар.
В практиката на астрологията, деканите са наречени също така “лица на планетите”, тъй като всеки декан попада под управлението на отделна планета. Деканите представляват особена форма на есенциално достойнство на планетите, макар и най-слабото по сила сред останалите достойнства на управление по домицил, екзалтация, троичност и термин. Както беше описано по-горе, всеки декан е бил свързан с една от седемте традиционни планети. Когато една планета е поставена в неин декан, се счита, че тя придобива допълнителна сила. Достойнството по декан е оприличено от Гуидо Бонати, италиански астролог от XIII век, с достойнството на някой, който е в чужда земя, без собствено семейство, но който чрез собствените си умения и добродетели си изгражда име. Тази метафора за деканско достойнство е категорично различна от останалите форми на есенциално достойнство, които разчитат на принадлежност към група или на предоставяне на права от други планети. Достойнство по декан, от друга страна, се поражда директно от индивида и произтича от способността на човека сам да се издигне.
Тъй като деканите са известни също като лица, те оказват влияние върху човешката физиогномика, и определят доминиращите лицеви черти на индивида.
След като споменахме основните направления, по които са прилагани деканите в изучаването на хороскопа, е време да споменем и някои от техническите аспекти на работата с тях:
Обвързването на деканите със звездите ги прави зависими от движението на прецесията на равноденствията, което бавно измества равноденствията с 1 градус на всеки 72 години. Прецесията налага периодичното коригиране на градусите на деканите посредством аянамша (коефициент за корекция). Различните автори предлагат различни стойности на корекция и списъкът на възможните аянамши е по-дълъг дори от списъка на домови системи, които можем да прилагаме. Измежду тях обаче, се откроява аянамшата нa Лахири, въведена официално в календара на празниците на Индия през 1955 г.
Когато разглеждаме деканите, не включваме положението по декан на всички фактори в хороскопа. Това е един от най-сериозните пороци на съвременната астрология, която често пъти се губи в детайлите и не успява да улови най-важното. В традиционната практика най-важно и определящо е положението на изгряващия градус на асцендента и кой декан заема той. В допълнение, можем да погледнем и декана зает от управителя на асцендента (планетата, управляваща знака на асцендента), както и декана, в който се намира светилото на часа - Слънцето денем и Луната нощем.
Важна особеност при прилагането на деканите е внимателното изучаване на края на всеки трети декан, който се явява и края на зодиакалния знак. Според някои автори това е последния градус на знака/декана, а според други - последните три градуса. Тази специална, завършваща част на знака/декана се нарича междина и се свързва с преход към следващия знак и декан, и включва неблагоприятни, неясни, слаби, изкривени значения на декана. Обикновено междината е натоварена с най-негативните и злощастни характеристики и дава безбрачен живот, физически недъзи, материални трудности, и ненавременна смърт.
Друг съществен елемент на концепцията на деканите е вградената в тях базова прогностична техника на критичните години. Всеки декан съдържа кратък списък с критични години, които предполагат сериозни рискове за живота и здравето на родения. В идеалният случай, тези критични години следва да се комбинират с останалите техники на прогностиката, за да се изведат истински опасните години в живота.
Красотата на деканите се състои в тяхната простота, кратки значения и предсказания. В същото време, техниката дава възможност да разгледаме целия живот на родения от една перспектива, без големи детайли. Предвид факта, че деканите са част от отдавна изчезнало знание, което като по чудо е достигнало до наши дни и прилагането им изисква аянамша, няма как да очакваме, че винаги ще получим добри резултати с нея. Въпреки това, доста често тя работи учудващо добре, описвайки външния вид и съдбата на родения, както и някои от критичните години по пътя му.
Брошура за деканите в хороскопа
Целта на “Храмът на Урания” е да популяризира традиционната астрология в нейния най-чист вид, без да смесва с нея нищо, което не е било част от автентичната традиция. Затова публикуваме на български език пълния текст с описанията на деканите, техните духове, знамения и критични години. Текстът е базиран върху английския превод на оригиналния текст “Апотелесматика” на Хефастио от Тива, публикуван от Робърт Шмидт през 1994 г. Като допълнение към него, сме включили преизчислените позиции на деканите спрямо прецесията за 2000 г. и указания за това как да ги прилагаме на практика.
Изображение: Заглавна корица на Брошурата "Деканите. Пътуване през времето и пространството". Източник: "Храмът на Урания"
Брошурата е подарък за абонатите на Фейсбук-страницата “Храмът на Урания” и послание за красотата и дълбочината на традиционната астрология. Тя ще бъде публикувана като отделен пост на 15 септември 2025 г.
Приятно четене!
Настоящият материал е изготвен самостоятелно, при използването на следните източници:
Hephaistio of Thebes, Apotelesmatics book I, в превод на Robert Schmidt, 1994, https://www.robertschmidtastrology.com
Hermes Trismegist, Liber Hermetis book I, в превод на Robert Zoller, 1993, https://www.robertschmidtastrology.com
Austin Coppock, “36 Faces.The History, Astrology and Magic of the decans”, Three Hands Press, 2014
