Корените на астрологията в “Тимей” на Платон

Кой е Платон?

Платон е един от тримата най-важни класически философи, роден ок. 427 г. пр.н.е. в Атина. Изучава въпроси свързани с човешката душа и добродетелите й, устройството на държавата и обществото, сътворението на света и принципите, които движат развитието му, и т.н. Той е създателят на  теорията на формите и теорията на любовта (от тук понятието “платоническа любов”), и е известен с редица свои произведения, написани под формата на диалози. Въпреки непреходната му слава, неговото литературно наследство (към юли 2025 г.) все още не е преведено изцяло на български език.

Митът за сътворението на света в диалога "Тимей"

В тази статия искам да ви разкажа за диалога “Тимей” написан ок. 360 г. пр.н.е. Произведението е издадено на български език едва през 1990 г., в том 4 на “Диалози на Платон”, изд. “Наука и изкуство”. В него философът ни разказва за класическата космогония (т.е. произхода и развитието на Вселената), под формата на мита за сътворението на света. Лирическият герой Тимей, роден в южна Италия и посветен в астрономията, започва с това, че светът е създаден от твореца, наречен демиург (от др. гр. δημιουργός/демиургóс - създател, занаятчия), като негово подобие. Тимей нарича света “най-красивото от всичко сътворено”, създаден така че “всички неща да са добри и по възможност да няма нищо лошо”. Платон определя света като живо същество, което има разум и душа, и което е “единно, видимо, обхващащо в себе си всички живи, сродни нему по природа същества”. Редица изследователи по-късно наричат Вселената “космическото животно” и я разглеждат като система от различни части и елементи, която е единно цяло, жива е, и притежава разум/душа.

За да бъде светът видим, демиургът влага в него Огън, а за да бъде осезаем, телесен - добавя Земя. Между тях поставя Водата и Въздуха, за да ги свържат и превърнат в единно цяло. Това съвършено творение обхваща в себе си четирите елемента, които съществуват само вътре в него. Светът е сферичен, “най-съвършената от всички форми, която обхваща в себе си всички живи същества”. Тези думи показват, че всички, които живеят във видимия свят, са изградени от едни и същи елементи, които са свързани помежду си и си взаимодействат. Така влиянието на една звезда върху климата, представлява също влияние върху страните и народите, влияние върху отделния човек, започването и развитието на делата, и т.н.

Световната душа и разум

За нас астролозите, най-голям интерес представлява процесът на формиране на душата и разума на космическото животно. Но преди да го разясним, е необходимо да уточним два фундаментални принципа във философията на Платон:

1. Принципът на Тъждественото (от др. гр. τὸ ταὐτόν/то таутóн - това, което е същото). Това е  принципът на идентичността, постоянството, единството и неделимостта, това, което е същото със себе си, монадата. Този принцип характеризира всичко във Вселената, което е подобно на нейния творец и е съвършено, което не се изменя, не се движи, не става нещо различно. 

2. Принципът на Другото (от др. гр. τὸ ἕτερον/то хéтерон - това различното). Това е принципът на различието, противоположностите, крайностите, вариацията, това, което е различно от нещо друго, диадата. Този принцип прави възможно едно нещо да не бъде друго нещо и показва, че на света съществува и друго освен съвършенството, и то се изразява с голямо разнообразие.

Според Тимей, демиургът е създал душата и в нея е поместил разума, като е смесил 3 вида същности: Тъждественото, Другото и една странна смес между двете, която направил специално за случая, която да служи като връзка по между им. Мистичният акт на сътворението на световната душа и разум включвал и обособяването на два вида астрономическо движение:

• Движението на Тъждественото е “от ляво на дясно” и заема външния кръг на душата;

• Движението на Другото е “от дясно на ляво” и заема вътрешния кръг. 

Тези два противоположни вида движение били наложени едно в друго като два кръга въртящи се в противоположни посоки, “на кръст със съвпадащ център, подобно на буквата Х” (виж следващата фигура). Според Тимей, демиургът дал предимство на движението на Тъждественото, което оставил неделимо.

Демиургът разделил силата на движението на Другото на седем неравни кръга, поместени един в друг, които се движат с различна скорост и в противоположна посока (виж фигурата по-долу).

От гледна точка на астрологията, движението на Тъждественото представлява движението на небесната сфера или примарното (дневното) движение (виж следващата фигура). Това е цикълът на деня и нощта, при който небесната сфера прави пълно завъртане за едно денонощие. Всяка планета и зодиакално съзвездие изгрява на източния хоризонт, издига се до най-високата си точка в небето (кулминира), след което започва да се движи надолу и в последствие залязва на западния хоризонт. Когато се скрие под хоризонта, продължава да пада към дъното на небето (антикулминира). От тук насетне започва отново да се издига, за да изгрее на източния хоризонт и да отбележи началото на новия ден. Примарното движение е най-бързото движение в астрологията, при което кръгът зодиакалните съзвездия (общо 360°) прави пълно завъртане в рамките на 24 ч., със средна скорост на движение от 1° на всеки 4 мин или 15'/мин.

Времето като израз на вечността

Изглежда, че демиургът бил доволен от творението си, което “се движи и живее”, и решил да го направи “доколкото е възможно” вечно, което “уредил чрез вечното движение на небето”. Това движение породило времето, деня и нощта, месеците и годините. А времето, по своята същност било вечно (принципът на Тъждественото), но едновременно с това в непрекъсната промяна (принципът на Другото) и движение “в кръг, следвайки закона на числата”. Съчетавайки тези два принципа в световната душа и разум, демиургът направил възможно Вселената да влезе в съприкосновение както с подобни, така и с различни същности, и посредством своето движение да им въздейства. Това позволило в нея да съществува на практика всичко - съвършено и несъвършено, вечно и смъртно, добро и зло. Погледнато астрологически, това обяснява възможността планетите да се движат директно или ретроградно, да блестят силно или слабо, да действат добротворно (като бенефици) и злотворно (като малефици), според разположението си в цикъла на движението на Другото.

Седемте планети и качествата на душата

Демиургът създал тялото на всяка една от седемте планети, наречени странстващи звезди (от др. гр. πλανάω/планао - да бродя, странствам). “И така, когато всички планети, които трябвало заедно да създават времето, били поставени в подходящо за всяка от тях движение, станали живи тела, свързани с одушевени връзки”, а всички живи същества "се учели от кръговрата на Тъждественото и Другото". Така излиза, че планетите с тяхното движение на небето, представляват жив космически часовник, който отброява времето и реализира вечността на Вселената.

В астрологичен смисъл, това че планетите са живи, и взаимодействат със световната душа и разум, ги прави активни агенти, въздействащи върху времето и събитията в живота на всеки. Наред с това, те притежават качества, които се отразяват у човека, и според разположението си, влияят на това какъв характер се формира в момента на раждането. Това само по себе си се явява най-силната обосновка за влиянието на планетите и силата на астрологията. Тъй като всяка една планета формира определена група от качества у човека, е възможно да проследим, до колко пълно и ефективно тя е предала тези качества. И когато говорим за анализ на хороскопа, някои от древните автори споменават, че най-лошото разположение на една планета спрямо асцендента не е трудният аспект, а разположението без да го вижда, в извърнат знак, защото тогава планетата не може да предаде качествата си на родения и той остава лишен от тях. Дори с опозиция или квадрат тя би предала качества, които човекът ще може да развива и усъвършенства, но без видимост на планетата към асцендента, човекът остава лишен от тези качества, а душата му - непълна.

Диалогът “Тимей” е едно прозрение за астрологията, написано от ръката на Платон преди 2400 г. Думи, които отекват и днес, и носят непреходната мъдрост на вековете.

Настоящият материал е изготвен самостоятелно, при използването на следните източници:

1. Платон в превод на Богдан Богданов, “Диалози на Платон”, том 4, изд. “Наука и изкуство”, 1990

2. Robert Schmidt, “Discource on method” course, 1998