Темпераментът на човека според хороскопа му

Произход на понятията

Думата „темперамент“ идва от латинския глагол temperare, който означава „смесвам в правилна пропорция“, „уравновесявам“, а думата temperamentum означава „смес“, „съотношение“, „равновесно състояние“. В контекста на древната медицина темпераментът буквално е означавал начина, по който са смесени четирите хумора в тялото. Всеки човек е имал своя уникална „смес“, която определя физическото му състояние и вътрешната му настройка.

В наши дни думата се използва в психологията и в ежедневния език, за да обозначи вродените особености на характера и емоционалната реактивност - дали някой е буен, спокоен, емоционален и т.н.

Теорията за темперамента се развива от древногръцки лекари и философи, които се опитвали да обяснят както физическото здраве, така и психологическите особености на човека, посредством взаимодействието на телесните течности (наречени хумори). Te вярвали, че човешкото поведение се влияе от баланса хуморите - кръв, слуз, жълта жлъчка и черна жлъчка. Философът-лекар Хипократ (ок. 460 пр.н.е. – ок. 370 г. пр.н.е.) бил първият, който предложил, че личностните черти и поведението могат да бъдат свързани с хумора, който преобладава в човека. Той определил четири темперамента, в зависимост от съответния хумор, който преобладава над останалите:

• Сангвиничен темперамент (Топъл + Влажен): свързан с излишък на кръв и се характеризира с общителност, оптимизъм и ентусиазъм.

• Холеричен темперамент (Топъл + Сух): свързан с излишък на жълта жлъчка и предполага настойчивост, амбициозност и нетърпение.

• Меланхоличен темперамент (Студен + Сух): свързан с излишък на черна жлъчка и се характеризира с интроспекция, чувствителност и меланхолия.

• Флегматичен темперамент (Студен + Влажен): свързан с излишък на слуз (флегма) и предпоставя спокойствие, интровертност и обмисляне.

Смятало се, че тези темпераменти са вродени и непроменими през целия живот на човека. Освен това се вярвало, че те влияят не само на личността, но и на физическото здраве и податливостта към заболявания.

Концепцията за четирите темперамента била разширена от Гален (ок. 129 - ок. 200 г.), който предложил по-сложна система, вземаща предвид както баланса на хуморите, така и влиянието на външни фактори като климат и диета.

Теорията за темпераментите се доразвива от редица мислители, лекари и астролози: философите Платон и Аристотел, арабските лекари Авицена (Ибн Сина) (980-1037 г.) и Ал-Рази (Разес) (854-925 г.), философа Тома Аквински (1225-1274 г.), учения-мистик Парацелз (1493-1541 г.), и много други. 

Характеристики на четирите темперамента

Всеки от четирите темперамента се характеризира с уникален набор от личностни черти, емоционални наклонности и поведенчески модели. Разбирането на тези черти може да помогне на хората да придобият прозрение за собствените си силни и слаби страни, и да подобрят взаимоотношенията си с другите.

В основата на темпераментите стоят същите качества, които притежават елементите: Топло, Влажно, Студено и Сухо. В околния свят това се проявява чрез сезоните, а вътре в човека, посредством баланса на хуморите, който наричаме темперамент:

Сангвиничен темперамент (Топъл + Влажен = Въздух, Пролет)
Сангвиниците имат жизнерадостна и социална личност. Те обикновено са общителни, оптимистични и ентусиазирани. Харесва им да са сред хора и често имат голям кръг приятели. Те са креативни и спонтанни, отворени към приемането на нови идеи и преживявания. Въпреки това, сангвиниците могат да бъдат импулсивни и се разсейват лесно. Могат да имат затруднения с концентрацията върху дългосрочните задачи, да се борят с организацията и управлението на времето. Също така, може да са склонни към преувеличаване и даване на обещания, които не могат да изпълнят, което води до разочарования и фрустрации както за тях, така и за околните.

Холеричен темперамент (Топъл и Сух = Огън, Лято)
Холерикът показва енергична и решителна личност. Хората с този темперамент са амбициозни, волеви и склонни да поемат лидерски роли. Те са уверени, упорити и понякога нетърпеливи. Холериците са лесно раздразними, но също така бързо преодоляват препятствия и се стремят към постигане на целите си. Въпреки силната им воля, понякога могат да бъдат авторитарни и агресивни, което води до конфликти с другите. Те обичат предизвикателствата и не се страхуват да рискуват, но често им липсва търпение към детайлите и нуждата от почивка.

Меланхоличен темперамент (Студен + Сух = Земя, Есен)
Меланхоликът е чувствителен и дълбок мислител. Той е склонен към самоанализ, често изпитва силни емоции като тъга и меланхолия. Хората с този темперамент са съвестни, перфекционисти, обичат реда и дисциплината. Те са състрадателни и лоялни, но могат да бъдат свръхчувствителни и лесно раними. Меланхолиците понякога страдат от самокритика и ниско самочувствие, което може да ги затруднява в социалните контакти. Те предпочитат да работят сами и се концентрират върху детайлите.

Флегматичен темперамент (Студен + Влажен = Вода, Зима)
Флегматикът показва спокойна и обмислена личност. Хората с този темперамент обикновено са интровертни и резервирани. Те са търпеливи и спокойни. Рядко се ядосват или вълнуват. Добри слушатели са, емпатични и разбиращи към нуждите и чувствата на другите. От друга страна, флегматичните хора могат да бъдат пасивни и нерешителни. Те често имат трудности при взимането на решения или предприемането на действия, предпочитат да избягват конфликтите и да запазват статуквото. Също така могат да имат склонност към отлагане, проблеми с мотивацията и поставянето на цели.

Еволюция на концепцията за темпераментите

През вековете идеята за четирите темперамента претърпява множество промени и развитие. В съвременната психология те не се възприемат като строги категории, а по-скоро като модели на поведение и личностни наклонности, които могат да се променят и развиват. Съвременните изследвания показват, че темпераментът се формира под влиянието както на генетични фактори, така и на средата, в която живее човекът. Ернст Кречмер (1888–1964 г.) свързва телесния тип с психически характеристики (подобна идея на темпераментите). Карл Густав Юнг (1875–1961 г.) не използва темпераментите директно, но неговите типологии (интроверт/екстроверт, мислене/чувство) се комбинират с темпераментната схема в по-късната психология. Ханс Айзенк (1916–1997 г.) свързва четирите темперамента с измеренията екстроверсия и невротизъм.

Концепцията за темпераментите все още намира приложение в различни области като психологията, педагогиката и дори в бизнеса, където разбирането на личностните различия подпомага по-доброто общуване, мотивация и управление на екипи.

Темпераментът в хороскопа

Традиционната астрология дава възможност да определим темперамента на родения, като изследваме неговия хороскоп и да приложим това знание към всяка тема от живота му. За целта се анализират факторите, които дефинират човека в най-голяма степен:

• Знакът на асцендента, който показва тялото и характера на човека (най-видимите му качества)

• Планетите в първи дом, които влияят върху външния вид и характера

• Знакът на управителя на асцендента, който показва мотивация на родения

• Знакът и фазата на Луната, които дават информация за здравето, душата и интелекта

Допълнително към тези главни фактори добавяме няколко второстепенни:

• Сезонът, в който е роден

• Знакът, в който е разположен Господарят на картата (Almuten figuris) - планетата, която има най-голямо влияние върху родения

• Управителят на деня от седмицата, в който е роден

• Управителят на часа на раждането

Всички тези фактори се оценяват съвкупно, като се събират качествата, които всеки един от тях дава. Самите фактори можем да разделим на няколко групи - знаци, планети, фази и сезони. Техните общи характеристики включват:

Характеристики на знаците:

• Овен, Лъв, Стрелец (Огън): Топло + Сухо

• Телец, Дева, Козирог (Земя): Студено + Сухо

• Близнаци, Везни, Водолей (Въздух): Топло + Влажно

• Рак, Скорпион, Риби (Вода): Студено + Влажно

Характеристики на планетите:

• Юпитер, Венера: Топло + Влажно

• Марс: Топло + Сухо

• Сатурн: Студено + Сухо

• Меркурий: Сухо или Влажно

Характеристики на фазите на Луната:

• Първа четвърт: Топло + Влажно

• Втора четвърт: Топло + Сухо

• Трета четвърт: Студено + Сухо

• Последна четвърт: Студено + Влажно

Характеристики на сезоните на Слънцето:

• Пролет: Топло + Влажно

• Лято: Топло + Сухо

• Есен: Студено + Сухо

• Зима: Студено + Влажно

И тъй като темпераментът показва какво преобладава в човека, качествата, които носят горните фактори се сумират, за да се прецени кое е в излишък. Ако Топлото преобладава над Студеното, приемаме че Топлото е в излишък. В този случай, ако Влажното преобладава над Сухото, то комбинацията на преобладаващия темперамент ще бъде: Топло + Влажно = Сангвиничен. Ако беше обратното, и Сухото преобладаваше над Влажното, щяхме да имаме комбинацията: Топло + Сухо = Холеричен. При комбинирането на преобладаващо Студено + Влажно = Флегматичен, а при Студено + Сухо = Меланхоличен.

В практиката рядко се среща чист тип темперамент, просто защото темпераментът се разглежда като равновесие между хуморите, при което излишъкът показва какво преобладава, но това не значи, че останалите хумори липсват. Затова, когато в анализа получим близки резултати, можем да заключим, че става въпрос за смесен темперамент:

• Топлото = Студеното, но Влажното > Сухото, то темпераментът е Сангвинико-Флегматичен

• Топлото = Студеното, но Сухото > Влажното, то темпераментът е Холерико-Меланхоличен

• Влажното = Сухото, но Топлото > Студеното, то темпераментът е Холерико-Сангвиничен

• Влажното = Сухото, но Студеното > Топлото, то темпераментът е Флегматико-Меланхоличен

Още по-рядко срещан в практиката е темперамент, при който четирите хумора са в равновесие: Топлото = Студеното = Влажното = Сухото. Такъв човек следва да се разглежда като умерен, способен на разнообразно поведение, според ситуацията, без да страда от крайностите на основните типове темперамент.

Темпераментът в астрологията

Традиционната астрология изучава темперамента, за да определи какъв е вътрешният климат на родения, към какъв тип поведение е склонен той и как това ще се отрази на формата на тялото и здравето му. Тъй като темпераментът не подлежи на промяна в хода на живота на човека, неговото въздействие представлява една постоянна, фундаментална тенденция на поведение, която определя много аспекти от живота. Темпераментът може да се използва като и ориентир, който да подобри точността на астрологичния анализ. Така например, ако роденият има талант в няколко направления, като изкуство, естетика, но също предприемачество и лидерство, можем лесно да преценим към каква дейност ще се насочи, според темперамента му. Ако у него преобладава холеричният темперамент, човекът най-вероятно ще бъде независим и ще има желание да води останалите, така че да бъде предприемач ще бъде в кръвта му. Ако у него преобладава меланхоличния темперамент, той ще има добро око за естетика и ще умее да възприема материалния свят, така че с лекота би могъл да създава изкуство с ръцете си. 

Друго важно приложение на темперамента е когато изучаваме външния вид и здравето на човека. Ако установим предразположеност към ендокринни заболявания и наднормено тегло, но също и склонност към белодробни заболявания, с помощта на темперамента можем да видим къде се крие по-сериозният риск за здравето. Ако у човека преобладава флегматичният темперамент, можем да очакваме проблеми с ендокринните жлези и циркулацията, и склонност към напълняване. Ако у него преобладава сангвиничния темперамент, е по-вероятно да има белодробни заболявания и да страда от бронхит, астма, задух, и др.

Наред с всичко това, има още едно много интересно приложение на темперамента, завещано ни от Клавдий Птолемей. Според него, планетите влияят по различен начин върху климата на различните региони. Хората от региони със студен и влажен климат са по-високи от тези със топъл и сух климат, но също така обикновено са по-дистанцирани и по-независими. А хората от региони с топъл и влажен климат са по-диви и първични от тези с топъл и сух климат. Влиянието на темперамента е сравнимо с това какъв е вътрешният климат на родения. В същото време, темпераментът, който доминира у човека е в излишък, и заради това да донесе пороци в характера и болести в тялото. Един от естествените начини човек отново да влезе в равновесие е да се противопостави на излишъка в темперамента си, като прекара известно време на подходящ климат. Така, избухливите и нервни хора могат да потърсят студен и влажен климат, който ще намали холеричния им излишък, и ще им помогне да овладеят гнева и емоциите си. Обратно, мнителните и затворени хора следва да търсят топъл и влажен климат, който ще намали меланхолията им, и ще ги направи по-социални и отворени към останалите.

Интересът към изучаването на темперамента в астрологията е жив и до днес. Понастоящем се провеждат широкомащабни изследвания за това как темпераментът определя физически и поведенчески характеристики на родения. Едно такова изследване е проучването в гимназията в “Уордорф”, в САЩ, което има за цел да проследи влиянието на отделните фактори и тежестта, която те имат при формирането на темперамента. Резултатите от изследването са публикувани от д-р Дориан Гийслер Гримбаум в нейната книга “Темпераментът: Забравеният ключ на астрологията” (Temperament: Astrology's Forgotten Key). Друго проучване, което си заслужава да споменем, е изследването на анонимния автор Regulus astrology, който разглежда над 400 хороскопа, с цел да определи връзката между деканите, темперамента и външния вид на човека, и как това може да е от полза при ректификацията на точния час на раждане. Резултатите са публикувани в неговия труд “Ръководство по ректификация: Американските президенти” (A Rectification Manual: The American Presidency).

С това завършвам краткия преглед на темпераментите, но в никакъв случай не изчерпвам дълбочината на темата. Възможностите за прилагане на темпераментите са неограничени, а най-интересните области за тяхното изучаване в хороскопа включват:

• Влиянието върху външния вид, формата на тялото, позата, стойката, маниерите и жестовете

• Влиянието върху здравето, слабите места и възможните болести

• Изучаване на смесените типове темперамент

• Изучаването на съвместимостта между различните видове темперамент

• Търсенето на астрологичните фактори, които водят до дисбаланс в темперамента и как можем да ги оценим

Настоящият материал е изготвен самостоятелно, при използването на следните източници:

1. Клавдий Птолемей в превод на Владимир Ненов, “Тетрабиблос или трактат по астрология в четири книги”, Изд. “Слънце”, 2000

2. Dorian Gieseler Greenbaum, “Temperament: Astrology's Forgotten Key Paperback”, 2005 

3. Helena Avelar & Luis Ribeiro, “Traditional Astrology Course: Essential Concepts & Interpretation Basics”, 2019