Луната е най-важното небесно тяло според “Матесис”
20.08.2025 г.
Луната безспорно е най-мистичното небесно тяло. Единствено тя е видима денем и нощем. Движи се с най-висока скорост от всички планети и със същата скорост сменя формата си в нейните фази - от тънък лунен сърп до пълен лунен глобус. Тази значимост на Луната е отразена в схващането на древните, че тя е най-важният фактор в хороскопа - по-значима и определяща от всеки друг. Тъй като е разположена в небесната сфера непосредствено до Земята, на Луната е отредена ролята да пренася влиянията на останалите планети, които за да достигнат Земята, трябва накрая да преминат през сферата на Луната. Тя представлява нещо като небесно огледало, улавя всички лъчи и влияния на останалите планети, и ги препраща към нашия свят, който древните наричат с поетичното име “Подлунното” - или владението на Луната.
Предлагам на вашето внимание своя превод на български език на глава 1 “Властта на Луната”, част от книга четвърта на класическия трактат “Матесис” на Юлиус Фирмикус Матернус. Главата е посветена на силата и влиянието на Луната върху човешкото тяло и живот. Авторът разглежда движението на Луната, нейните фази и аспекти към планетите като основополагащи за разбирането на жизнените процеси. Изтъква се, че душата и тялото съществуват в тясно взаимодействие, като Луната поддържа формата и жизнената енергия на човека. В текста се обръща внимание на значението на асцендента и средата на небето, и на това, че силата на Луната ги превъзхожда. Специално се разглеждат различните форми и фази на Луната - новолуние, изгряващ полумесец, лунна четвърт, пълнолуние, нарастващ и намаляващ глобус - като ключови показатели за предсказателната практика. Целта на трактата е да се изясни ролята на Луната като посредник между божественото и земното, която чрез своите цикли регулира както природата, така и човешкото съществуване.
Превод на Глава 1, Книга Четвърта на Матесис
Оставям на вас да прецените прав ли е бил Юлиус Фирмикус Матернус да акцентира силата на Луната, и да се насладите на неговия късно-римски литературен стил:
“Властта на Луната
1. Обещахме, че в тази книга ще обясним всички пътища на Луната, както и какво тя предсказва и по какъв начин. Цялата същност на човешкото тяло е свързана със силата на това божество. Защото след като животворният дъх е влязъл в завършения човек и духът на Божествения Ум се е излял в тялото, Луната чрез своите пътища запазва формата на вече обрасуваното тяло. Затова трябва внимателно да наблюдаваме движенията на Луната, за да обясним цялата същност на човешкото тяло.
2. Човекът не би могъл да съществува, ако тялото му не бе формирано със силна защита. Заблуждават се онези, които твърдят, че знанието за живота и духа на човека се съдържа единствено в рождената карта - тоест в асцендента и средата на небето. Вярно е, че същността на живота и духа ще се открият на тези места, но трябва също така прилежно да наблюдаваме и пътищата на Луната, както и асцендента и средата на небето.
3. Бог, Създателят на човека, когато със своето уникално умение сътвори живото същество, свърза безсмъртната душа със земното тяло. Душата, излята вътре и закрепена чрез силата на необходимостта, управлява и служи на крехкото смъртно тяло.
4. Душата нямаше да има съвършено вместилище и няма да може да прояви своята божественост, ако тялото не беше укрепено за нейното приемане. Така душата и тялото, взаимно поддържащи се със силата на собствената си природа, показват, че човекът е съставен от земна и божествена природа в една съвършена форма и образ.
5. Трябва да знаем как Луната поема грижата за човешкото тяло и какво е отредено на властта на Луната. Защото ние чувстваме в телата си нарастванията при нарастващата Луна и загубите при нейната намаляваща светлина. Най-вътрешните части на човека растат, когато Луната расте, а когато започне да губи светлина, те изнемогват, уморени в тялото; когато отново нараства, тяхната сила за растеж се връща изобилно.
6. Цялата същност на земното тяло се управлява от властта на Луната. Тъй като тя е поставена в по-ниските области на небесата, поради близостта си ѝ е отредена власт над Земята и всички тела, оживотворени от дъха на Божествения Ум. Тя поддържа своя ход с безкрайно разнообразие и бързо преминава през всички знаци, присъединявайки се към всички планети. От различните елементи тя изгражда човешкото тяло, веднъж заченато, и отново го разгражда на съставките му.
7. Във всяка карта трябва внимателно да се наблюдава градусът, в който се намира Луната. Трябва прилежно да изучаваме как Луната се движи и как се присъединява към другите планети. Първият ден от живота и третият имат едно и също значение. Седмият и единадесетият чрез Луната показват цялата същност на живота.
8. И управителят на картата, и дарителят на живота се намират според положението на Луната; също и последният ден от живота. Също така управителят на времето, когото гърците наричат хронократор (χρονoκράτωρ), ни се показва от Луната заедно със Слънцето. Защото в нощни карти тя самата поема началото и управлението на времето, а в дневни – Слънцето. За ползата от това ще обясним в следващите книги.
9. В книгата с принципите описахме много форми на Луната; сега трябва накратко да ги прегледаме. Защото всички трудни проблеми трябва да се обясняват повече от веднъж, за да станат по-лесни за разбиране.
10. Луната е или синодична (σύνοδος - сунодос) - в съвпад със Слънцето, или пълна (πανσέληνος), или дихотомна (διχοτομία) - лунна четвърт, или меноидна (μηνοειδής) - нова, или двойно изпъкнала (ἀμφικύρτος) - глобус. Когато се променя от една към друга, тя завършва месеца на светлината. Затова трябва внимателно да наблюдаваме изменящия се вид на нейните различни форми, изчислявайки картата на първия и на третия ден; също така нейните аспекти; към коя планета се движи и от коя се отдалечава; с коя се съединява във втори аспект след първия; с коя влиза в аспекти, когато се приближава; кога се движи нависоко или по-ниско; към кои планети прави аспект било в тригон, квадрат или опозиция; кога и към кои планети се движи, когато е пълна или когато намалява; в кое от своите състояния прави аспект към различните планети; кога влиза в съвпад със Слънцето. Всичко това трябва да изучаваме, за да достигнем до пълната наука на предсказанието.”
Настоящият материал е изготвен самостоятелно, при използването на следните източници:
Iulius Firmikus Maternus, “Mathesis”, кн. 4, гл. 1, в превод на Benjamin N. Dykes, Cazimi Press, 2023
