Херметика на деканите
18.09.2025 г.
Макар и да се раждат сред пясъците на Древен Египет като календарна система за измерване на часовете нощем и дните в годината, деканите продължават да се развиват в елинистичната епоха. Ролята им да отмерват времето постепенно замира и остава само тяхната мистична същност на 36 духове, които заобикалят битието.
Деканите в епохата на елинизма и херметичните текстове
Концепцията за деканите преживява своя разцвет в херметизма, който се занимава с магията и астрологията на деканите. Сборникът от херметични писания от този период се нарича “Corpus Hermeticum” - “Херметичен сборник” и в него на деканите е отредено изключително важно място. Във фрагмент №7 на Стобей, се споменава, че деканите са “разположени отвъд самия зодиак”, обхванати само от крайната граница на вселената.Те са „свободни от изискванията, наложени на другите звезди“. Що се отнася до другите тела, те са „над всички тях, сякаш са непогрешими Пазители и Надзиратели на цялото, те денем и нощем обграждат вселената“. Разположени високо над другите сфери на творението, деканите получават голяма власт. На тях е дадено „падението на царства, бунтовете на държави, чумите [и] гладовете, приливните вълни [и] земетресенията; нищо от това, сине, не се случва без тяхното действие. Не, освен това, имай предвид това. Ако те управляват над тях, а ние на свой ред сме под Седмината, не мислиш ли, че част от тяхната дейност се разпростира и върху нас – [които несъмнено сме] техни синове или [се появяваме] чрез тях?“
Тези тридесет и шест духа не са сами – те имат „подчинени работници, служители и войници“. Тази гледна точка, че великите декански духове се обслужват от йерархия от други духове, отразява произведението ”Mathesis” - “Матезис” на Юлиус Фирмикус Матернус, който споменава, че „някои, които желаят да разработят това по-подробно, добавят по три божества към всеки декан, които наричат мунифиции, т.е. „литироги“. Мунифиции и Литургии са латинските и гръцките думи за служители, точно както е отбелязано във фрагмента на Стобей. Фирмикус допълва, че деканите са допълнително разделени на голям брой божествени сили, което подкрепя по-нататъшните разделения „войници и подчинени работници“, споменати във фрагмента на Стобей. Сред правомощията, дадени на деканите във фрагмента на Стобей, са и „чумите“, което се съгласува с казаното от Фирмикус, че „чрез тях се постановяват внезапни злополуки, болки, болести, втрисане, треска и всичко, което се случва неочаквано“, както и списъкът с болести, изброени в друго херметично произведение - “Liber Hermetis” - “Книгата на Хермес”.
Corpus Hermeticum вижда деканите като домове на могъщи духове, малки богове, на които служат легиони от по-нисши духове. Херметиците не са били сами в това схващане, тъй като други елинистични текстове свързват деканите с любопитна смесица от гръцки богове, духове и герои. В друг фрагмент, озаглавен „36-те въздушни съдби на зодиака”, приписвани на зороастрийците, има списък с гръцки и египетски богове и демони, приписвани на всеки декан. Този списък, както и други подобни, свидетелстват за голямото любопитство и благоговение, които хората от елинистическия свят са имали към тогавашния древен календар на египтяните.
Не всички подобни списъци обаче, са били съставени въз основа на езически богове и духове. “Заветът на Соломон”, датиран някъде между първи и пети век сл. Хр., споменава конкретно 36-те декански духа. В него, деканите не са смесени с велики богове, нито им се отреждат възвишени места в небесната сфера. Вместо това те са наричани демони, имащи власт над болестите.
Духовната активност, характеризиращо елинистическата епоха, приключва с приемането на християнството и вълните от нашествия на варвари. Чистките на езически учени и многократните плячкосвания на културните центрове по време на Великото преселение на народите, изкореняват огромния магически и астрологически материал от плодородната почва на средиземноморието. Като 36 семена, уловени от вятъра, деканите се пренасят на Изток.
Звездна таблица от Асют, Египет. Източник: Уикипедия
Мъдреците от Харан и исляма
Град Харан е древен град, който в момента се намира в Югоизточна Турция, в близост до границата със Сирия и Гьобеклитепе. Представлявайки част от древния Вавилон, той е бил мястото на свещения Храм на Луната, един от храмoвете, посветени на седемте скитници (бел. така древните наричали планетите, които бродели из небето, за разлика от всички останали неподвижни звезди). За разлика от другите велики храмове на планетите, Храмът на Луната в Харан продължава да бъде домакин на астрални обреди дълго след идването на Мохамед. Докато империята, която го е обграждала, се е борила да разшири обхвата на исляма в целия Средиземноморски и Близкоизточен свят, в Харан практиката на древните вавилонски астрални обреди е била слята с могъщото езическо наследство на елинистическия свят. В продължение на близо 500 години там се развива и поддържа уникален синтез от неоплатонизъм, херметизъм, астрология и вавилонска астрална магия. Мъдреците от Харан (наричани още сабианци) са играли решаваща, но често пренебрегвана роля в поддържането и развитието на астрологичните, алхимичните и магическите традиции. Te формирали важен мост за херметичните изкуства и науки, пренасяйки ги от упадъка на елинистичния свят до бреговете на средновековна Европа години по-късно. Почти всички най-велики арабски астролози, алхимици и магьосници са учили в Харан. Без тях астрологията не би оцеляла през тъмните векове на Запада, нито пък биха оцелели, а още по-малко биха процъфтявали сложността на алхимията или висшето изкуство на астралната магия. Съвременната астрология може да проследи значителна част от своята ДНК до вавилонците. Харан е може би единственото място, където се практикуват вавилонските традиции на астралната магия от 600 до 1000 г. сл. Хр. Той е запазил уникални и древни езически практики във време, когато както християнският, така и ислямският свят биват непрекъснато прочиствани от тях.
Мъдреците от Харан възприемат метафизиката на неоплатонизма, експерименталната философия на херметизма и науката на елинистичната астрология, изковавайки сложна рамка за вавилонската астрална магия, която наследяват. Въпреки че Харан разработва този синтез в продължение на повече от 600 години, изследователите го разкриват бавно, тъй като са били преследван многократно, понасяйки чистки от Източната Римска Империя на Запад и Халифата на Изток. Веднъж установени като част от Абасидския халифат, харанците са били принудени да намерят място в ислямския свят. Те определили Идрис като свой пророк от Корана, който се е възнесъл на небето, без да умре, подобно на библейския Енох, с когото е бил отъждествяван. По това време Идрис е бил идентичен на легендарния Хермес. По този начин Харан е бил цял град, посветен на херметизма, може би единственият такъв в световната история.
Изображение на деканите из арабски трактат. Източник: Уикипедия
Пикатрикс
Най-великият запис на астрологичната магия от арабския период достига до нас чрез произведението „Ghāyat al-Ḥakīm“ - “Целта на мъдрия”, известно още като „Пикатрикс“. Текстът е от XI век, и е един от малкото, които подробно описват магическата теория на мъдреците от Харан. Той съдържа обширен раздел за деканите и магическите изображения, свързани с тях. Интересно е, че деканският раздел включва не само списъците, срещани в други съвременни арабски текстове, но и раздел за индийските мнения за лицата и различните сили, които им се приписват. В предишни периоди на деканите са били давани имената на богове и духове, и вероятно са били използвани за насрочване на молитви и молби към тези същества. “Пикатрикс” обаче не приписва никакви духове на деканите, нито включва имената на богове. Вместо това силата им се крие в самите изображения и тяхното съответствие с небето горе. Теорията, чрез която силата на деканските изображения може да бъде пренесена върху реалността, е същата, чрез която действа по-голямата част от планетарната магия в “Пикатрикс” - изображението е било гравирано върху скъпоценни камъни/метал или нарисувано с подходящо мастило върху друг материал. Въпреки че теорията и практиката са далеч по-сложни от това, същността на формулите е една и съща за много операции - подходящо изображение, пренесено върху съответния материал в точното време.
Арабските халифати бавно ерозират от вътрешни разделения, възхода на войнствения католицизъм на Запад и нашествениците от Изток, но най-вече поради натиска на ордата на монголите. С тези политически промени мистерията на деканатите се мести на запад, където се слива със студения камък на средновековните замъци и катедрали, където се появяват техните изображения половин хилядолетие по-късно. Магическата теория и многобройните експерименти, съдържащи се в “Пикатрикс”, оказват огромно влияние върху астрологичната магия на средновековна и ренесансова Европа, носейки тайното наследство на Харан през по-късните векове.
В Западна Европа
Кръстоносните походи пренасят знанието и образите на деканите в Европа. Ролята на деканите в средновековната астрология остава по същество непроменена - използват се като форма на владение на планетите. Едва в епохата на Ренесанса, деканите отново се появяват като изображения, когато естетиката бива силно повлияна от гръко-елинистичните езически теми. Един от най-забележителните примери е Дворецът "Скифаноя" във Ферара, Италия, чиито стени са приютили масивни изображения на 36-те декана, всяко от които е изобразено пълноцветно. Въпреки че много от тях са близки до изображенията, описани в „Пикатрикс“ , някои иновации от страна на художника Козимо Тура са очевидни. Съществуват и сериозни аргументи, че деканите са попаднали в стените на самия Ватикана. Под 7-те пророци и 5-те сибилински оракула, представляващи 12-те зодиакални знака, са изобразени 33-мата предци на Христос плюс 3 допълнителни символа, обозначаващи 36 декана на Зодиака. Макар и далеч от традиционните деканични изображения, Сикстинската капела също предлага интересен пример за сливане на деканичния материал с образността на доминиращата вяра.
Образите на деканите присъстват и в множество трактати, включително на Джордано Бруно, Йоханес Енгел, Хенри Корнелий Агрипа. Там магията и астрологията са представени като въпроси на естествената философия, посредством неясната механика, чрез която функционира сътвореният свят. Позиционирането на магическите и гадателските произведения като въпрос на естествената философия също така осигурява на практикуващите известна степен на имунитет срещу обвинения в ерес, тъй като те претендират да опишат Божието творение. Изображенията са съставени от сцени с мъже, жени, животни и оръдия на труда. Няма духове или имена на богове, прикрепени към тях. Освен това, те са в по-голямата си част по-скоро буквално. Най-голяма еволюция деканите претърпяват при обвързването им с ангелските войнства на Шем ха Фореш и кабалистичния текст на “Книгата на Разиел”.
Изображение от Дворецът "Скифаноя" във Ферара, Италия. Източник: Уикипедия
В наши дни
През съвременния период деканите са въведени отново като подразделения на всеки знак, но без историческото богатство от значения или магически функции, свързани с тях. Любопитно е, че системата за планетарно управление, която ги е съпътствала, вече не е практикувана на Запад. И новите, модерни значения на деканите произтичат от самите знаци, а не от техните оригинални значения. Така деканът Марс в Стрелец създава хора, които са по-борбени и избухливи измежду роднините в Стрелец. Този метод е популяризиран от Алън Лео, известният издател на астрологични списания, но скоро се превръща в доминиращ начин за определяне на владетели и очертаване на деканите. Вече неспособни да осигурят достойнство на планетите, поставени в тях, и лишени от образността, която да доразвие значението им, деканите остават любопитна странична бележка в голяма част от модерната астрологията.
В по-модерни времена членовете на Ордена на Златната зора използват деканите, като свързват с тях гадателските образи на Таро, 36-те деления на Зодиака, демоните на Лемегетон и ангелите на Шем ха Мефореш, Кабала, нумерологията, соломоновата магия и много други системи. Много интересна е “новоприсъдената” символика на деканите на картите Таро. Разглеждайки малките аркани, ако от тях извадим придворните карти - Дамите, Конниците, Кралете и Пажовете и асата, получаваме 36 карти, точно колкото са деканите. В Таро всяка от четирите бои се приписва на четирите класически елемента. Огнените знаци Овен, Лъв и Стрелец са свързани с боята Жезли, водните знаци Рак, Скорпион и Риби с Чаши, въздушните знаци Везни, Водолей и Близнаци с Мечове и накрая, земните знаци Козирог, Телец и Дева с Пентакли. Допълнително, двойката, тройката и четворката от всяка боя се свързват с кардиналните (променящи) знаци, петицата, шестицата и седмицата - с фиксираните знаци, а осмица, деветка и десетка - с променливите (двутелесни) знаци. Тази елегантна система запазва логиката, присъща на знаците.
Синтезът на Таро и деканичния материал от Златната зора се разпростира и върху Кабала. Основната структура на Кабала е Дървото на живота, което само по себе си е съставено от сефиротите - сфери, центрове от светлина. Тези десет сфери, подредени по определен начин, се считат за коренния модел на цялото творение. Концепцията не е много различна от генетичен код, повтарян, носен и копиран от всяка клетка на реалността. В някои школи на Кабала се счита, че тази подредба от десет сфери съществува в четири свята – кватернерно разделение на самата реалност. На тези четири свята се приписват четирите класически елемента – Земя, Въздух, Вода и Огън. Ако всяка сфера от светлина или Сефира се счита за съществуваща във всеки от четирите свята, стигаме до общо 40 сфери, същият брой, до който стигаме, ако имаме четири бои от по 10 карти, както в Таро. Както при Таро, първата от всеки комплект от 10 се премахва, оставяйки четири комплекта по девет или тридесет и шест. По този начин всеки декан се свързва с една от Сефирите в един от четирите свята. Разширеният синтез, създаден от Златната зора и ясно описан в “Книгата на Тот”, доминираща в дискусиите за деканите през 20-ти век.
Изображение на деканите в Таро. Източник: Уикипедия
В края на 20-ти и началото на 21-ви век обаче се наблюдава огромен скок на интереса към предмодерните текстове, както и към изследванията. и преводачески проекти, за да се направят тези текстове достъпни. По-голямо богатство от материали за деканите никога не е било достъпно за човечеството. По този начин разказът за движението на деканите през историята не е стигнал своя край, а само до настоящия момент. Това все още не е краят на древната система на деканите.
Настоящият материал е изготвен самостоятелно, при използването на следните източници:
Hermes Trismegist, Liber Hermetis book I, в превод на Robert Zoller, 1993, https://www.robertschmidtastrology.com
Iulius Firmikus Maternus, “Mathesis”, кн. 4, гл. 1, в превод на Benjamin N. Dykes, Cazimi Press, 2023
Austin Coppock, “36 Faces.The History, Astrology and Magic of the decans”, Three Hands Press, 2014
