Еманации на планетите в жребиите - по Плотин и Ямблих

Значения на планетите

Едно от най-значимите твърдения в съвременната астрология е, че Слънчевият знак, под който сме родени, е най-важен и определя най-силно личността ни. От гледна точка на традицията, Слънцето също е много значим фактор. То е източникът на светлината и топлината, двигателят на космоса и най-силен фактор в хороскопа. Според преценката на изследователя Робърт Шмидт, Слънцето определя или е свързано с голяма част (около 40%) от всички фактори в хороскопа, като това включва всички области от живота. Слънцето дава информация за бащата и съпруга, мъжете като цяло, властите и управниците, царя, шефа, свещениците и пророците. Слънцето описва общата жизненост на родения, неговата духовна нагласа, към какво се стреми, професия и обществена изява, слава и почести. Сравнително малка част от тези значения, традиционно придавани на Слънцето, покриват личността и характера на родения. И в това се състои може би най-голямата разлика между съвременната астрология и традицията. И двете приемат Слънцето за първостепенен по своята важност фактор, но първата го разглежда като основен фактор върху характера, докато втората го приема за основен фактор в живота, с по-малко влияние върху характер.

Същото може да се потвърди и за останалите планети. Всяка от тях има широк обхват от значения, някои от които имат пряко влияние върху характера на човека, но и много други, които означават хора и събития от живота. Така излиза, че една планета има множество значения, множество начини на проявлението си, или, както казва философът Плотин - множество еманации. В тази статия ще разгледаме идеите му и ще потърсим връзката между планетите и техните конкретни проявления.

Еманации на планетите

Плотин (Πλωτῖνος) (204 – 270 г. сл. Хр.) е роден в Египет, където изучава философия и мистицизъм. Преподава в Рим, където събира множество ученици и пише философски съчинения за интелекта, душата, природата и материята. Пише в кратък, накъсан стил, който се систематизира в “Енеадите” от неговия ученик Порфирий, друг известен неоплатонист и астролог. Трактатите на Плотин са пълни с астрологични концепции, и именно те се развиват паралелно с елинистичната астрология, повлиявайки автори като Порфирий, Павел Александрийски, Юлиус Фирмикус Матернус, Теофил от Едеса, Реторий Египетски, и др. Влиянието му се пренася върху християнството, арабската мисъл и ренесансовите автори.

Плотин поставя в основата на творението Единния принцип (τὸ ἕν) - абсолютна простота, отвъд битие и отвъд мисълта, нито субстанция, нито ум, а чисто единство, извор на всичко. Подобно на слънцето като източник на светлина, Единното е източник на всичко в космоса. То излъча от себе си, подобно на светлина и това се нарича еманация. И тази светлина преминава през три отделни пласта на битието, докато отслабне и угасне съвсем далеч от източника си. Първата еманация на светлината е Интелектът, който включва  битие + мисъл заедно. За разлика от Единното, което е чисто единство, Интелектът вече е двойственост – мислещият и това, за което мисли той. Втората еманация е Душата, която е по-малко единна, по-разнообразна и динамична. Тя посредничи между мисловното и сетивното. Тук множествеността се задълбочава – има много души на различните същества. Душата е по-далеч от Единното, но все пак гледа нагоре към Интелекта. Третата еманация е Природата и Материята - най-отдалеченото равнище е сетивният свят. Природата е проекцията на Душата в пространството и времето, докато Материята е крайният, най-последен предел на отделянето на светлината на Единното - там където тя се превръща в мрак, като чиста неопределеност, лишеност от форма. Плотин я нарича дори „зло“ – не като активно зло, а като абсолютна отдалеченост от единството и разума.

Ако проследим тези насоки, можем да разгледаме планетите като висши прояви на битието, които се намират на нивото на първата еманация. Планетите представляват звездите на боговете (не самите богове - виж Валенс, книга 1 на Антологията) и дават знаци за това какво е разположението им спрямо човека, събитието, и т.н. Поставени в контекста на хороскопа, планетите дават активни качества на родените, с което обогатяват именно душата в хода на превъплъщението й на Земята. Като висши прояви на битието, планетите са по-близо до Единното, в сравнение с хората. Те са способни на разнообразни прояви и ефекти в Земния свят, и включват в себе си различни пластове, прояви, теми, които изразяват. Оттук можем да разберем защо всяка планета отговаря за широк спектър от теми - защото съществува в свят на по-висша еманация (не в Земния свят) и като такава представлява по-сложна проява на битието, при която разделянето от Единното е по-малко, и тя не е толкова индивидуалистична категория като един предмет, един човек и т.н.

И все пак, светлината на Единното не спира, тя преминава през трите еманации за да угасне в материята - най-ниската, плътна и хаотична (обратно на светла и подредена, т.е. божествена) част от битието. Къде отива светлината на планетите в Земния свят? Един от възможните отговори на този въпрос е в жребиите, отделни категории, прояви на планетите, които са по-конкретни и индивидуалистични от самите планети. Нека не забравяме, че математическите формули за жребиите се построяват върху градуса на асцендента, т.е. буквално и фигуративно, те вземат светлината на планетите и я пречупват през изгряващия градус, който символизира тялото и материята. А както знаем, всяка една планета има своя херметичен жребий, който отразява специфичен, конкретен аспект от нейните сигнификации, пренесени тук на земята. Нека обобщим тези значения:

Разглеждайки жребиите, можем да заключим, че те представляват следващата, по-конкретна и материална еманация на планетите, и като такива можем да съдим за тях като за сили с планетарна природа, поставени по-ниско в йерархията на битието. 

За да проучим по-добре смисъла на жребиите, следва да се обърнем към друг късноантичен философ, Ямблих и неговите проучвания върху силите на битието и мистицизма, който стои зад тях. 

Провления на еманациите на планетите

Ямблих (Ἰάμβλιχος) (245 – 325 г. сл. Хр.) е роден в Сирия, където преподава. Той е неоплатоник, ученик на Порфирий, който превръща философията на Плотин в религия на теургията – система, в която човек се връща към Божественото не само с ум, но и чрез божествено дадени ритуали. Според него човекът е твърде слаб и несъвършен, за да се слее с Единното, затова му трябва помощта на ритуалите на теургията. Оказва огромно въздействие върху Ренесанса и западния езотеризъм (Хермесизма, Кабалата, християнската мистика). За християните той е бил спорен, но много от идеите му са влезли във византийската и латинската традиция чрез късните неоплатоници.

В творбата му „За мистериите на египтяните“ (De Mysteriis Aegyptiorum), Ямблих изучава различните форми и прояви на Единното в неговите еманации. Той използва традиционното разбиране на древните за проявлението на същностите по реда на еманациите. Даймоните (или духове) (δαίμονες) са средно положение между божественото и човешкото. Те са посредници, които управляват съдбата, природните сили, индивидуалните събития. При Ямблих даймоните са част от легитимната божествена йерархия, а не „зли духове“, както в християнския смисъл.

Творбите на Ямблих са пълни с астрологични понятия, като 360 духа за всеки градус на зодиака, 36 духа на съдбата - колкото са и деканатите, 12 духа за зодиакалните знаци и 7 духа на планетите. Там присъства и йерархията от 21 духа. Но на кое астрологично понятие ли отговаря това число? Това е въпрос с повишена трудност, на който може да отговори само традиционния астролог. Ако направим матрица, в която една планета може да се комбинира с всяка друга, за да конструираме жребиите, които почти винаги включват комбинация от две планети, получаваме 7 х 7 = 49 комбинации. Ако от тях махнем комбинациите, в които една планета участва със себе си (Луна-Луна, Слънце-Слънце и т.н.), остават 47 - 7 = 42 комбинации. И понеже комбинациите, които включват двойка конкретни планети разбъркано (Луна-Слънце, Слънце-Луна и т.н.) са винаги две, конкретните комбинации стават на половина 42 / 2 = 21. 

След всичко казано излиза, че има 21 еманации на планетите, които се проявяват в Земния свят и отговарят за конкретни техни значения. Изучаването на тези еманации, които в хороскопа разглеждаме като жребии, вече придобива нов, много по-задълбочен смисъл и няма как да бъде пренебрегнато. Това е стъпка, която си струва да направи всеки астролог, защото без нея губим цял клас, цяла категория астрологична интерпретация, което понякога може да ни струва вярната преценка и точния анализ на хороскопа.

Настоящият материал е изготвен самостоятелно, при използването на следните източници:

1. Plotinus, “The 6 Enneades”, в превод на Stephen Mackenna и B. S. Page, 1930, https://classics.mit.edu/Plotinus/enneads.html

2. Iamblichus, “On the mysteries of the Egyptians, Chaldeans, and Assyrians”, в превод на  Thomas Taylor, 1895, https://en.wikisource.org/wiki/Iamblichus_on_the_Mysteries_of_the_Egyptians,_Chaldeans,_and_Assyrians_(Second_Edition_1895)

3. Robert Schmidt, “The Hermetic lots” course, 2008, https://www.robertschmidtastrology.com