Зачеване и раждане: двете врати на съдбата

Пътят на всеки започва с тишина - в дълбините на утробата, в мига на зачеването, още преди да поеме първият си дъх, а космосът вече е вплел нишките на съдбата на човека. Тогава, под невидимата музика на небесните сфери, в зародиша се отпечатват първите качества на бъдещия човек - тайният код на тялото и душата. Те остават там, незаменими и вечни, и чакат тялото да се развие и порасне, за да се проявят.

Мигът на раждането е друго тайнство – мигът, в който завесата се разтваря и човекът излиза на светло. Природата избира този час с прецизността на древен майстор, поставяйки новороденото под съзвездие, сродно на онова, което е пазило тайните му в утробата. В този момент детето получава даровете на самостоятелното съществуване, отделянето от майката и потенциала на всичко, което ще му се случи занапред. Така небето в часа на раждането не е просто декор, а огледало – то отразява дълбоките, невидими нишки на съдбата. Не защото създава всичко от нулата, а защото съдържа същата сила, която някога, в тайната на зачеването, е подредила пъзела на живота.

За тези два отделни момента от реализацията на човешката индивидуалност говори и Клавдий Птолемей. Според него, най-точна информация за личността и съдбата на родения, астрологът може да получи от хороскопа на неговото зачеване, и небесната конфигурация, която отговаря на магическия момент на формирането на новия живот. Но Птолемей, както всички древни автори, е практик и признава, че узнаването на този момент е трудно и почти невъзможно. По тази причина, за да проучим родения, той препоръчва следващо най-добро решение - разглеждането на хороскопа при раждането, който се доближава по точност до хороскопа на зачеването. Логиката на Птолемей тук е, че тъй като зачеването предхожда раждането, то конфигурацията на звездите тогава предхожда всеки момент от живота на човека и представлява своеобразно истинско начало на съществуването му - най-първата от всички други етапи в живота му.

Древното схващане за връзка между момента на зачеването и момента на раждането, като причина-проявление, е отразено в мистичната концепция, наречена “Везните на Хермес” (Trutina Hermetis), която определя съотношението между разположението на Луната и асцендента в хороскопа на раждането, спрямо техните разположения в хороскопа на зачеването. Тази древна мистерия гласи, че знакът и градуса на асцендента по време на раждането отговарят на знака и градуса на Луната по време на зачеването. Оттам, знакът и градусът на Луната в момента на зачеването, кореспондират с точния знак и градус на асцендента (или десцендента) по време на раждането. И тази концепция стои в основата на тайнството на ректификацията - коригирането на точния момент на раждането.

Превод на Глава 1, Книга Първа на Тетрабиблос

В началото на книга трета от Тетрабиблос, Птолемей излага идеите си брилянтно - по начин, който звучи поетично и с мъдрост, която идва до нас през хилядолетията. По-долу предлагам моя превод на текста на български език:

“Тъй като хронологичното начало на човешкия живот, съвсем естествено, е самият момент на зачеването, но потенциално и случайно – моментът на раждането, в случаите, когато самият момент на зачеването е известен или по случайност, или чрез наблюдение, е по-подходящо да следваме него при определянето на специфичния характер на тялото и душата, изследвайки ефективната сила на конфигурацията на звездите в този момент. Защото на семето се дават веднъж завинаги в началото определени качества, вложени от обкръжаващата среда; и дори те да се изменят при по-нататъшния растеж на тялото, естественият начин в процеса на развитието си е то да се смесва само със субстанция, сродна на собствената му природа, и така още по-силно да запазва вида на началните си качества.

Но ако моментът на зачеването не е известен, както обикновено е случаят, трябва последваме началната точка, дадена от момента на раждане, и да му обърнем внимание, защото и то е от голямо значение, като отстъпва на първия само в едно отношение – че чрез първия е възможно да се предвидят и събитията, които предшестват раждането. Защото ако наречем единия „източник“, а другия – все едно беше „начало“, тогава по време значението му е вторично, но по потенциал е равен, а дори и по-съвършен; и с пълно основание първото би могло да се нарече зараждане на човешкото семе, а второто - зараждане на човека.

Защото детето и неговата телесна форма при раждането придобиват много допълнителни качества, които то не е имало преди, докато е било в утробата – именно онези, които принадлежат единствено на човешката природа; и дори да изглежда, че заобикалящата го среда в момента на раждането не допринася с нищо за неговите качества, все пак самото му излизане на светло под подходящата небесна конфигурация оказва влияние, тъй като природата, след като детето е напълно оформено, дава тласък за неговото раждане под конфигурация от подобен тип на тази, която е управлявала детайлното му формиране от самото начало. Затова с пълно право може да се вярва, че положението на звездите в момента на раждане е показателно за такива неща – не защото е причина в пълния смисъл, а защото по необходимост и по природа притежава потенциално много сходна причинна сила.”

Оставям тези думи да проехтят в съзнанието ви и да ви донесат истинската астрологична мъдрост. Преводът на текста е базиран на най-точния превод на Тетрабиблос на Франк Е. Робинс, към който оставям линк за връзка.

Настоящият материал е изготвен самостоятелно, при използването на следните източници:

1. Claudius Ptolemaeus, “Математически трактат в четири книги” / “Тетрабиблос”, в превод на Frank E. Robbins, изд. “Loeb Classical Library”, 1978.